Обща част

1.Предмет,хар.и зад.на крими.:Терм.криминология е съставен от лат.сума crimen(престъпл.) и старогръцк. Logos(учение)и в букв.превод означава учение за престъпл.Криминолог.е обществ.наука за престъплението, за престъпниците и престъпността, както и за причините за тяхното съществ.в обществ. живот,за превенцията и контрола над престъпн. повед.и престъпността като социал. явлен. Методът на криминолог.е методът на обществ.науки,в който са акумилирани методи на различни по своята същност частни науки,модифицирани с оглед характ.на криминологичното познание. Криминолог. се занимава с проблеми,които са извън нормалн. социал. живот на отделния индивид. Противодейств. на д-жавата с/у престъпността е неотделимо от принудата. В криминолог.се развива успешно сравнителния метод. Той спомага за бързото развитие на тази наука и за провеждането на съвместни или паралелни многонационални изследвания. Криминологията е самостоят.обществ.наука и е независима от правн.науки и социологията.

2.Криминолог. в мата на науките:Криминолог.като обществ.наука е част от общата с-ма на обществ. науки. Отделн.обществ.науки в разл.степен влияят на криминоолог.познание,а от там и на самааата наука. Иконом., филос.и социолог.дават голяма част от теоретич.основи на криминолог. Като интер-дисциплинна наука криминолог.има еднопосочни връзки с др-науки като биолог.медиц.в т.ч. цитология, психология,генетика и др.,чието развитие обогатява криминооол. познание.Връзката м/у криминоол.и наказ.право е генетична,защото криминолог.се отделя и обособява като самостоят. наука именно от наказ. право. В голяма степен те имат общо поле на изследване, което двете науки извършват от самостоятел. позиции и с разл. методи. Различията са значит.и принципни-престъплението е основ.понят.на наказ.пр. и криминолог.,но правото изучава престъпл. като юридич.факт,а криминолог.го изучава като социален факт.Методите, които използват наказ.право и криминолог.са различни. Наказ.право има строго определ. догматич.метод на изследв.Криминолог.е автономна в избора на изследоват.методи,които могат да са от разл.области на знанието,стига те да са научни.Обектът на изследв.на наказ.пр.и криминолог. също е различен.НП изучава прав.норми,а криминолог. -тяхното социално основаание, изхождайки от психологич.,икономич.и др.позиции.В сферата на превенц.връзката м/у наказ.проц.право и криминолог.е много близка,най-вече с оглед събиран. на криминолог. информация,която е от голямо знач.за криминол. познание. Връзката м/у криминол.и криминалистиката е двустранна.Криминалист.е наука за начина и тактиката за разкрив.и разследв.на престъпл.и разработва техн.сред.,които могат да се използват за предпазв.от престъпл.Връзката м/у двете науки личи най-яснопри организ.и осъществяв(на превенция и контрол над престъпн.Криминолог.си взаимодейства в област.на превенц.и с пенологията. Резулт.от изследв.на пенолог.се използв.при разраб.на стратегии и превантивни програми.

3.Криминол.школи:1.Класич.школа:неин основопол. е Ч.Бекариа,в чиято книга За престъпл.и наказанията (средата на 118в.)са формулир. осн.принц. на класич.наказ.право.Той за първи път изполва подхода за систематизир. възгледите на престъпн.,престъпл.и превенц.и така поставя началото на изграждане на с-ма от науч.знан.за престъпн.повед.и неговите причини.Ч.Бекариа пръв развива концепц.за своб.воля на човека и изключ.й роля за извършв.на престъпл.Най-сериозн.заслуга на клас.школа в криминол.е преодоляв.на схематизма на възглед.за престъпл.и престъпника,поставяйки по този начин началото на научна криминолог. теория. 2.Позитивист. школа-формира се през втор.полов.на 19в.под въздейств.на възглед.на Ч.Ломброзо. Позитивистичн. школа отхвърля схващ.за свобод.воля и правн.подход към изследване на престъпл.и престъпн.и обосновават необходим.от изясняване на прич.следств.връзка м/у социал.факти и мноожест. криминог.фактори. Позитивист.отричат основн. полож., залегнали в класич.школа-въпроса за умисъла и индивидуализац.на наказ.отговорн.С книг.си Престъпн. човек Ломброзо поставя начал.на отделянето на криминолог.като самостоят.,отдел.он НП наука. 3.Марксистка школа-формира се в/у принц.на материалист.теория на историята на маркс,Енгелс и Ленин.Според марксист. престъпн. като социал. явлен.е иконом.и социал.обуслов. Предпоставяйки класов.характ.на престъпн. маркс. теор.разкрива своя парт.характ.,който я откъсва от общия науч. процес;4.Клинична криминолог.-преминава през 3 осн.периоди на развит.: 1.преобладава схващ.на Ломброзо и негов.послед.,че престъпн.личност притежава строго опред. белези, установ.въз основа на психиатр.и антропол. изследв. 2.повлиян от учен.за психоанализ.Представит.му отричат схващ.на Ломброзо за определеността на престъпн.и акцентират в/у скритите пулсации към девиантност,които съществ.във всеки човек (Фройд, Юнг, Сеченов и др.)3.характериз.се с изследв.на Жан Пинател,който застъпва тезата,че м/у престъпн.и непрестъпн.няма естеств.разлика.Според него в основ.на престъпн. личн. стоят егоцентризма, агресията, афективн.и лабилността. 5.Критична криминолог.-възниква през 60-те год.на 20в.в САЩ.Възприема престъпл.като израз на своб.воля на гражд.да манефистира неодобр.си към господств. полит.с-ма.

4.Кримин.и нак.полит.:Криминол.е тясно свърз.със социал.,икон.и прав.полит.на д-жавата.Тази връзка е обуслов.от интереса на управляв.към престъпн.като обществ.явлен.и стремежа им да осъществ.контр.над нея.Д-жавата има интерес да ограничи процесите на виктимиз.на обществ.и от предпазв.на гражд.от опасността да станат жертви на престъпл.Във всяко общество пробл.на престъпн.се оказват в центъра на политиката и в този смисъл криминол.е в извест.смис.отраж.на полит.Наказ.полит.определя общите принц.и насоки,както и методите за превенц.и контр.над престъпн.Ч.Бекариа в книг.си За престъпл.и наказ.формулира голяма част от принц.на наказ.полит.Тя се формира в съответ.със степ.на научно познан.за престъпн.,престъпл.и престъпника и се основава на опред.принц.:хуманност на каза.; съразмерн.м/у престъпл.и наказ.,равенст.пред з-на;хуманно оотнош.към осъден.,особено към лишените от свобода. Целта на наказ.полит.е да се създаде обща конвенц.за превенц.и контр.над престъпн.,т.е. тактиката и средств.за постиг.на оптим. контр.на престъпн.Наказ.полит.на практика се проявява в по-тесни граници.Тя се ограничава до дейн.на полиц.и др.органи на МВР,следств. орг., прокурат.,съда и местата за лишав.от своб.Криминолог. съдейства за формиране на наказ.полит.и така осъществява своите социал.практ.задачи: 1.усъвършенств.на деств.законодат. в съотв.със съврем.потребн.за контр.над престъпн.;2.усъвърш.на държ.апарат посредством изгражд.на с-ма от органи за превенц.и контр.и организ.и нормативни предпоставки за взаимодейств.м/у тях. 3.ограничав.на престъпн.чрез ефективна превант.политика,съчетана с контр.над престъпн.

5.Нова социолна защ.:НСЗ се появява като нова идеолог.с/у репресивн. право, прилагано в Итал.и Герм.след 30-те г.на 20в.Създателите й считат,че действащ.наказ.прав.с-ми са претърпели провал,а осн.средство на наказ.пр.-наказанието,се е оказало недостатъчно ефективно.НСЗ поставя в центъра личността,а прав.с-ма или институцион. устройство се разглежда доколкото има отнош.към личността с оглед осигуряване на морална своб.на човека, наруш.з-на и неговото поправяне.Тази концеп.приема изцяло,че правонаруш.в процеса си на социализация и адаптиране към обкръжав.среда усвоява престъп. повед.В този смисъл,обществ.,което създава разл. емоцион. проблеми,е виновно за съществув.на престъпници и правонаруш.,т.е.вината на отделната личност трябва да се изключи.НСЗ се обявява против отмъщ.и въмездието,характерни за класич. наказ. пр., защото осъждан.и последващ.изтърпяване на наказ.не изчерпват и не разреш.пробл.,които е породило престъплението.Новата концеп. счита,че най-ефективно средство за неутрализ.на правонаруш.е изолиран.му от обществ.,като в/у него трябва да се прилагат единств. възпитат. мерки,които са одвоб.от принуда.Теорията за НСЗ приема,че наказ.закон трябва непрекъсн.да се хуманизира,да се търсят нови решен.за третиране на правонаруш.,създаваки по този начин възстановяв.на чувств.на увереност у правонар.и изгражд.на нова ценностна с-ма.Медиацията по своята същност е недърж.с-ма за извънсъд.разрешав.на конфл.,мкл.и такива,възникн.в резулт.от извърш.престъпл.Тя се утвърждава като алтернатива на държ.съди като средство за борба с леката престъпн.Медиац.е израз на нова нааказ.полит.и признание за кризата в наказ.пр.и негов.с-ма от традиц.наказ.Тя получава тласък в развит.си в резултат на усъвършенств.на института на компенсир.на жертвите на престъпл.от страна на д-жавата.Постепенно тази полит.на неформално правосъдие се институционализ.Основн.организац.принц.на работа в нея е доброволността.Медиац.е включ.в съвремен.стратегии за разреш.на конфликти м/у гражд.,голяма част от които крият опасност да доведат до престъпления. Използв.й е подчинено на идеята за икономия на нааказ.процес и освобожд.на орган.на наказ. правосъд от разглеждане на случаи, непредставляв.значит. обществ.интерес.

6.Престъпление и престъпн.:Престъпл.и престъпн.увреждат и застрашават общест. отнош., независимо от степента на тяхн.развитие.Престъпл.е проява на отклоняващо от общоприет.норми повед.Такова дивиантно повед.включва всички прояви на отклон.от прав.и морални норми,които се посрещат с неодобр.,полууучават негат.оценка в обществ.и голяма част от тях биват санкционирани.Примери за такова повед.са престъпл.по НК,противообществ. прояви,при които липсват признаци на престъпл.,всички прояви на социал. патолог.и др.Приема се,че престъпл.е понятие на нак.право,а престъпн.-осн.категория на криминолог.съществ.2 осн.подхода при разглежд.на понят. престъпл.:1.легалистичен-заключявя су в строго придърж.към легалн.закон. опред.;2.антилегалист.-привърж.на този подход търсят предимно социал. аспекти на опред. деяние. Престъпл.е социал.факт,който се състои в изискв.да не се вреди другиму.То застрашава общ.интер.и това е основ.за криминализ.на опред.деяния.Тяхното социално съдърж.е обстоятелството, което ги запазва като престъпл.или при опред.услов.е основ.за тяхното декриминализ. Престъпн.е негативно социал.явлен.,което въвзиква със създав.на държ.организ.и закономер.присъства в обществото.Тя не е просто съвкупн.от престъпл.,в нея отделн.деяние губи своята индивид.Престъпн.е масово явлен.Тя е съвкупн.от престъпл.,извърш.през оппред.период от време на опред.територия.Това колич.определение обхваща всички престъпл.-явни и латентни, умишл.и непредпазл.Чрез престъпн.може да се представи обемът на престъпн.,нейната структ.и ниво,както и да се определят тенденц.за изменение.

7.Латентна престъпн.:Тя е криминологич.категория за означаване на престъпн.,която се явява разлика м/у обема на действ.извършените престъпл.и обема на регистр.от съотв.държ.органи престъпл.Явната престъпн.изчерпва обема на регистр.престъпн.,за която дава сведен. полицейската статистика.По-голяма част от нея е санкцион.от съда престъпн. или престъпл., за които з-нът е предвидил др.мерки за санкцион. на извършителите им.У нас латен.престъпн.се представя като сбор от престъпл.,които са останали неразкрити от орган.на МВР,прокур.и съда и не са отразени в отчета на наказуем.деян. Латент. престъпн.може да бъде представена в няколко групи:1.Всички деян.,съдържащи посочените в НК признаци за съотв.престъпл.,които обаче не са станали известни на компетен. държ. орг.; 2.Случаите, когато престъпл.е станало известно на съотв.комп.орг.,но извършит.му е останал неразкрит; 3.случаите, когато престъпл.и неговия извършител са известни на комп.орг.,но по различни причини наказ. преследв. не е осъществено. Латентността е вътрешноприсъщо свойство на престъпн.да остане неизвест.,а с това и ненаказ. Именно това свойство на престъпн.определя границите на латентн.престъпн.,която е знач.по-голяма от установената. Латентн.престъпн.се обуславя от редица фактори: 1.степен на социал. дезорганиз.; 2.слаба контр.с-ма и мн.др. Общите методи за изучав.на латен. престъпн. са: 1.допитване до насел.;2.допитв.до правонаруш.; 3.допитв.до жертвите;4.допитв.до информат. Специалн.методи на изследв.са: 1.научни изследв.;2.наблюд.;3.опити;4.документни проучвания; 5.оценки на експерти.

8.Личността в криминол.:Проблемът за личн.е от изключ.знач.за криминолог.Традиционно обаче тя се ограничава с личност.на престъпн.,поставяйки си няколко изследов.задачи:1.Да разкрие социалнопсих.свойства и сачества на бичн.,нейната ценностна с-ма и степ.на кримин. поразеност; 2.Да разкрие фактор.за антисоц.разв.на личн.и тяхното градиране според степ.на криминогенност в отдел. периоди от живота на престъпника;3.Да разкрие механизмите на прест.повед.,да изучи потребн.,интереса и процеса на мотивиране,решен.и социалнопсих. отнош.към престъпл.,жертв.,наказ.и др.4.Да разкрие зависим.она активността на личността от възраст.й особености и пола и др.Цялостн.изследв.на проблема за личността обхваща няколко етапа:1.Изучав.на личн.по време на предварит.произв.-обхваща нормал.и патолог.личн.или личността със симптоми на отклон.По време на предв.разследв.най-точно може да се устан.социал.изолация на личността в обществ.и да се измери степ.на групова интеграция; 2.изучав. на личността в хода на следств.-разкрив.на темперам., способностите, интересите, потребн.,мотивац.и др.Метод.на изследв.на личн.са:1.социолог.методи-чрез интервю или анкета с цел събиране на криминол.информ.;2.социалнопсих.методи-използват се за разкрив. на социалнопсих. закономерн.на развит.и повед.на личн.;3.Психологически методи-разкрива се нивото на психич.зрелост на индивида и съст.наа неговото самосъзнан.,което е от особ.важн.при оценяв. на личн.; 5.Психиатрично изслед.-негов обект са лицата с патолог. психика, извърш. престъпл.,жертвите или трети лица.

9.Личност на престъпн.:Осн.въпроси,свърз.с личн.на престъпн.най-общо се свеждат до следното: 1.кои и какви свойства характериз. личн.,извърш. престъпл.,и могат ли някои от тях да обусловят престъпн.й повед.или да благоприятстват за него;2.кои качества на личн.отличават престъпн.от непрестъпн.; 3.възможни ли саа и в каква степен корекции в личн.на престъпн.и неговото повед.;4.каква кримин. полит.и какви мерки за превенци контр.трябва да провежда съврем.д-жава.Личн.на престъпн.може да бъде определ.като криминолог.кятугареь за означаване на наказат.отгов.лицев опред.негов аспект-като представ.на негативна социал.група с присъщата за нея с-ма от отклоняващи се отнош.и връзки. Престъпникът е личност с деформ.или с признаци на започнала деформ.съзнание,нарушена цен.с-ма и двойнственост в общуването. Основ. моменти, които характериз.личността на престъпн.са: 1.лицето трябва да е наказателноотгов.-наказ.з-н определя възрастов.граници,в които лицето може да бъде субект на престъпл.и съотв.да бъде носител на наказ.отгов.;2.престъпн.трябва да се разглежда като представит.на опред. социал.група.Социалн.група на престъпниц.е негативно образувание в обществ. структура,която се отличава с особена устойчивост,защото нейн.основ. обединяващ фактор е престъплението. Криминолог. се интересува конкретно от престъпника.Тя изучава неговото битие като член на обществ.,но и като носител на особ.негативни качества от гледна точка на принадлежността му към социал.група на престъпн.;3.Престъпн.е личност с деформ.или с признаци на деформация съзнание и самосъзн.;4.Една от най-характерн.особен.на личността на престъпн.е двойствеността му в общуването-той може да поддържа нормал. контакти дори с хора,които са пострадали от престъпл.и без да подозират кой е извършителят му.

10.Механизъм на престъпн.повед.:Престъпл.често е резултат от възникнал конфликт м/у отделна личност и съществуващите обществ.норми.Конфликтът е временно или трайно отриц.отнош.на личн.към опред.обекти или страни от действ.Отношен.на обекта предхожда формиран.на отношен.към социалн.норма,което се изразява в отнош.към:1.нравств.норма като универс.средство за регулиране на взаимоотнош.в обществото;2.към прав.норма с нейната задълж.и гарантир.с държав.принуда.Престъпл.се извършва в конкретна криминална ситуация, която включва няколко самостоят.етапа:1.предкриминална ситуация-етап на възникв.на идеята, мотива и решен.да се извърши престъпл.;2.актуална кримин.сит.-етап,в който се осъществ. престъпл.; 3.посткриминал.ситуац.-този етап започва след извършв.на престъпл.и разкрива поведението на извършителя му след разреш.на конфликта.Престъпл.е съзнат.ден.на личността, която е насочена към реални промени в действителн.,която е породена от опред. източник. Умишл.престъпл.е волев акт на личността,който се извършва по опред.вътр.програма,която съставлява психологич.елемент в конкретното поведение.Непредпазлив.престъпл.имат две форми-самонадеяност и небрежност.Характерно и за двете форми е,че деецът нито иска,нито осъзнава в момента на извършв.опасн.послед.от деян.си,въпреки че е бил н състоян.да ги предвиди. Източник на престъп. активност на личн.е противореч.м/у възникналата и преживян. необход.от промени в действител.и нежелан.или невъзможн.при конкретн.обстоят.те да бъдат реализир.по правомерен начин.Мотивът е елем.от структ.на всяко волево действие и тъй като престъпл.е волев акт,то винаги е мотивирано. Немотивир.могат да бъдат само непредпазл. деяния. Най-често срещаните мотиви са:корист, отмъщение, себезащита, себеутвърждав., престъп. солидарн., полит.мотиви и др.При вземането на решен.за извършв.на престъпл.решаващо знач.имат особеностите на волята и темперамента на лечността.Вземан.на реш.преминава през 3 етапа:1.подготв.-определя се оконч.целта на престъпл.;2.същински-на този етап се взема крайн. решен.; 3.изпълн.етап-извършват се необх.действ.за реализ.на решението.