Димитър Талев

Крилатата кула

Наскоро след обявяването на "хуриета" в Македония нашият град се изпълни с

американци. Така наричахме ония нашенци, които бяха прекарали по година-две или

повече на гурбет в Америка. Те много си приличаха един на друг. Облечени бяха с

еднакви тъмносини костюми, носеха еднакви обуща с широки, издути предници,

винаги бяха наконтени с лъскави двойни гумени яки и с яркочервени, зелени или

сини връзки, изпъстрени с цветчета. Всичко туй е било купувано, види се, от едни

и същи магазини за готово облекло по Стилтон, Детройт, Чикаго. И в обноските на

американците, и в техния говор имаше нещо, по което си приличаха те - някакъв

чужд акцент и чужди, американски думи, които може би случайно се изплъзваха

между зъбите им. Когато пък се срещаха по двама-трима, те винаги си приказваха,

кажи го, на американски - важно и на висок глас:

- Гут бай. Олрайт. Салама бич.

Същински американци. Така, докато се изпокъсваха американските им дрехи, и те си

оставаха такива, каквито си бяхме всички.

Но Йосиф Зарков не беше съвсем като другите наши американци. Той стоя четири

години в Америка и си дойде последен по онова време. И не както другите, с

ландони или на кираджийски коне, а с мотоциклет. Това беше може би първия

мотоциклет в Македония.

Настъпила бе вече есен. Тая година годежите и сватбите в града ни бяха много

повече - "хуриет" беше, а мнозина от американците бяха донесли пълни кемери със

злато. Идваха стройници и при по-старата снаха на Йосиф Зарков. Баща му и майка

му бяха умрели отдавна, той имаше двама братя, които бяха вече задомени, та сега

живееше заедно с по-стария си брат в тяхната бащина къща - малка, сиромашка къща

на края на града. На време беше Йосиф, току-що е навършил двайсет и пет години,

и хубав беше - тъничък, строен, с руси къдри на високото му чело, с ту трескаво

искрящи, ту кротки сини очи. На втория ден след завръщането си той показа вкъщи

своето богатство - една голяма купчина златни монети, спечелени с тежък труд в