Кредитни деривативи
| Финанси и борси | 1998-12-06 | 313 сваляния |
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Възникване на кредитните деривативи. Развитие на пазара на кредитни деривативи. 2
2.Видове кредитни деривативи 4
2.1.Суап за осигуряване срещу кредитен риск (Credit Default Swap) 4
2.2. Суап на обща възвръщаемост (Total Return Swap) 7
2.3. Кредитно-свързани ноти (Credit-Linked Notes) 10
2.4.Опция върху кредитен спред (Credit Spread Option) 12
3.Приложение и проблеми при използването на кредитни деривативи 13
3.1.Приложение на кредитните деривативи 13
3.2.Рискове, свързани с кредитните деривативи 15
3.3.Проблеми, породени от използване на кредитните деривативи 17
1.Възникване на кредитните деривативи. Развитие на пазара на кредитни деривативи.
Кредитният риск е един от основните рискове, с които се сблъскват икономическите субекти. Той представлява възможността кредитополучателят да не обслужва дълга или да не го погасява съгласно условията на договора. Управлението на кредитния риск е процес, който изисква идентифициране на риска, оценка на желаното ниво на риска, който фирмата е готова да поеме и активно приспособяване, така че действителното ниво на кредитен риск да се изравни с желаното.
Има множество разнообразни механизми за управление на кредитния риск, включващи отказ от кредитиране, гаранции, застрахователни продукти и други. Тези механизми обаче не винаги са достатъчно ефективни.
В началото на 90-те години се появява нова възможност в областта на управлението на кредитния риск кредитните деривативи. Тези нови инструменти позволяват по-ефективно разпределяне и оценяване на кредитния риск. Рискът се прехвърля към субектите, които са най-подходящи или най-заинтересовани да го управляват.
Кредитните деривативи са договорености, които позволяват да се управлява изложеността на кредитен риск на участниците в контракта. Едната страна, наречена купувач на кредитна защита, прехвърля кредитния риск, произтичащ от даден актив към другия участник в контракта, наречен продавач на кредитна защита. Това става без фактически да се прехвърля собствеността върху базовия актив. Страната, която прехвърля кредитния риск, може да притежава или да не притежава базовия актив. Като такъв обикновено се използват корпоративни облигации и банкови заеми, както и кошници от активи.
Контрактите имат две основни функции защитна и спекулативна. В защитната си функция те служат за хеджиране на откритостта на кредитен риск. Спекулативната функция се основава на очаквания за евентуално кредитно събитие. Тоест купувачите и продавачите на кредитна защита могат да постигнат различни цели намаляване на концентрацията на риска в техните портфейли или поемане на допълнителен риск без реално да кредитират.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Тагове от реферата: кредитнит, съдани, никване, витие, кредитни, дериваиви
