Васил Василев Велев Ф 17897

Креативна интелигентност

Когато темата е човешката интeлигентност обществото е твърде фокусирано върху коефициента за интелигентност, който се измерва с тестовете, които отчитат само вербална и математико-пространствена интелигентност. Според Робърт Стърнбърг, подобни тестове, а и повечето академични тестове за постижеия, обикновено се концентрират върху запаметяването на материал, което автора нарича инертна интелигентност. За съжаление запомнянето не означава и успех в живота. Според Стърнбърг хората трябва да разиват и отглеждат в себе си три вида интелигентност за личен и професионален успех: аналитични, креативна и практична. Той определя всяка от тях и ни насочва към някои начини за развиването им. Тук ще се опитам да разгледам по-важните аспекти на креативната интелигентност, нейното съдържание (какво поведение и мироглед имат хората с висока творческа интелигентност), нейните определения и начини за измерване.

Авторът насочва вниманието ни към това, че успешният живот изисква повече от тясно специализирани умствени умения, които се измерват от повечето тестове. Той нарича способностите измервани от подобни тестове аналитична интелигентност, но също така поставя редом до нея и креативната интелигентност и практичната интелигентност. Обикновено тези термини са обозначавани като умения, а не толкова като някаква интелигентност.

Тази интелигентност най-вече се характеризира с ментална гъвкавост: да си способен да се адаптираш към различни ситуации и да преосмисляш и преоценяваш, това което си смятал, че вече знаеш.

Тестовете за интелигентност обикновено оценяват аналитични способности- асоциирани с дедукция- но авторът ни показва, че креативните способности- асоциирани с индукцията, също могат да бъдат измервани. Той също открива, в някаква степен, начини да измерва тези практически умения (като мъдростта и здравия разум).

Творчески умните хора приличат на добрите инвеститори. Те купуват евтино и продават скъпо. И както често се случва при подобни покупки те са отхвърляни от околните, дори осмивани. Според тази формулировка на творчеството като инвестиция творческия човек купува евтино- излиза с идея, която вероятно ще бъде отхвърлена и осмивана. Тогава той се опитва да убеди останалите в ценността и и по този начин увеличава възприеманата стойност на инвестицията. Ако накрая ги убеди, я продава по-скъпо, след което оставя идеята на другите и се придвижва по-нататък към следващото непопулярно хрумване.

За да се подходи творчески трябва да насърчаваме хората да купуват евтино и да продават скъпо, да предизвикват тълпата. Следователно творчеството е въпрос колкото на нагласа към живота, толкова и на способности. Малките деца проявяват естествено този вид творчество. При възрастните това е трудно да се открие- не защото липсва потенциалът, а защото творчеството е било потиснато от системата за възпитание и обучение, които насърчават интелектуалния конформизъм.

Творчеството (като цяло) се състои от 3 аспекта (както и успешната интелигентност). Първият и най-важен аспект е творческата интелигентност, която е способността да надскочиш даденото и да генерираш нови и интересни идеи. Нерядко креативният