Начало на реферати

Кратък клиничен материал за алкохола


епилептични припадъци, наблюдавани от клиницистите в спешните отделения. Припадъците обикновено се наблюдават в първите 24 часа от началото на абстиненцията, макар че те могат да се наблюдават и по-късно, особено ако е предприета неадекватна терапия с бензодиазепими. Броят им е почти винаги един и максимум два. В много редки случаи се наблюдават повече припадъци и още по-рядко епилептичен статус, макар че всеки клиницист трябва да помни за тази възможност и да бъде готов с терапевтично поведение. Въпросът защо само при малък процент от алкохолно зависимите пациенти се развиват епилептични припадъци по време на абстиненция не е открит до момента. По-вероятните причини са наличието на подходящи черепно-мозъчни травми, повишена епилептична готовност по несвързани с алкохола причини, генетични фактори и някои допълнителни соматични проблеми. Факт е обаче, че няма никаква зависимост вероятността от епилептични припадъци и тежестта да други симптоми по време на абстиненцията. Също така е добре да се знае, че ако още през първия абстинентен епизод се появят припадъци, вероятността от тях през следващите абстинентни епизоди е почти 100%. Дори ако при първите абстинентни епизоди не са били наблюдавани епилептични припадъци, вероятността от тях се увеличава с всеки следващ епизод заради постепенното намаляване на епилептичния праг на мозъка или така наречения ефект на киндинг.

Друг характерен синдром, който се развива при около 1-2% от алкохолно зависимите по време на абстиненция, е алкохолния делир. Все още не едокрай ясно защо делирът се развива само при относително неголяма група от алкохолно зависими. Определена роля играят генетичните фактори, както и наличието на някои соматични заболявания, особено при хирургични интервенции при алкохолно зависимите. Делирът се характеризира с тежко изразена хиперактивност на автнономната нервна система с тахикардия, изпотяване, повишена температура, засилен тремор. Пациентите са объркани и ажитирани, наблюдават се зрителни халюцинации със заплашващ характер и неустойчиви параноидни налудности. Често се наблюдават тактилни халюцинации /преговор на синезтопатии и пр./ и психомоторна възбуда. Алкохолният делир е една от най-честите причини за смърт при алкохолно зависимите. Този синдром продължава от няколко часа до 3-4 дни и подходът към него трябва да бъде като към спешно състояние, което заплашва живота на пациента.

Прецизният соматичен преглед е задължителен при всеки пациент в състояние на алкохолна абстиненция. Особено внимание трябва да се обърне върху сърдечно-съдовия статус /ЕКГ/ и възможността за гастроинтестинални кръвотечения. ЕКГ промените и нарушенията на сърдечния ритъм са относително чести, както и данните за хиперхидратация с опасност за мозъчен оток. Поради тази причини, ако не се наблюдава многократно повръщане или други водещи до съществена загуба на течности, по-добре е да се избягват венозни вливания и балансът да се коригира перорално.

Няма специфични лабораторни тестове за алкохолна абстниенция. Има данни за относително специфични хормонални промени високо ниво на антидиуретичния хормон и картизола, но те рядко се изследват. Чернодробните и бъбречните функции задължително да се проследяват лабораторно поне веднъж дневно през цялото време на острата абстиненция.

Кратък клиничен материал за алкохола facebook image
Публикувано от: Станка Митева

Подобни материали



Кратък клиничен материал за алкохола 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.