КРАТЪК ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК

A

АБДИКАЦИЯ

Отказване от някакви права или задължения.

АБСИСТЕНЦИЯ

Въздържане от полов живот, отшелничество.

АБСТРАКЦИЯ

Съзнателно отвличане от несъществените на даден предмет или отношение и разглеждане на общите свойства, връзки и отношения. Едностранчиво спиране върху свойства и предмети приети за особено важни. Отвличане.

АГНОСТИЦИЗЪМ

Ид. напр. във фил., което отрича възможността за познаване на обективно съществуващия извън нас свят и неговите закономерности.

АДВЕРБАЦИЯ

Превръщане в наречие, преминаване на една дума от някоя друга категория в категорията на наречията.

АДЕПТ (спечелен)

Убеден последовател, привърженик на някое учение.

АКРОАМАТИЧЕН

Основон само на слушането.

АКСИОЛОГИЯ

Обща теория за ценностните съждения.

АКЦИДЕНТ

Случка, странична работа, несъществена случка.

АКЦИДЕНЦИЯ (случайно)

Във философията означава несъщественото, изменчивото, случайното свойство и обикновено се противопоставя на събстанцията.

АЛЕГОРИЯ

Дума или израз, в който се говори едно,а се разбира друго. Изразяване на отвлечено понятие с конкретен образ (напр. скелет въоръжен с коса е алегория на смъртта).

АЛОГИЗЪМ (неразумен)

Нещо, което противоречи на логиката. Реакционно течение във философията, което отрича разумното и научно позна ние за света.

АНИМИЗЪМ

Форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в природата.

АНТАГОНИЗЪМ

Непримиримо противоречие и борба породи противоположни интереси и възгледи.