КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА РОМАНА ДОН КИХОТ" (Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча")

Дон Кихот, героят на романа, е добър и почтен благородник, изпаднал в бедност. Неговата страст е четенето на рицарски романи. Те го довеждат до възторг, изпълват го с чувството за рицарска чест и макар че времето на рицарите отдавна е отминало, той решава да стане странстваш рицар и да се бори със злото по света.

Съобразно рицарските обичаи Дон Кихот си избира дама на сърцето" бедната Дулцинея от селото Тобосо, на която трябва да посвети добрите си дела. Конят му е една стара кранта, но пак по рицарски обичай получава гръмкото име Росинант (звучно име, но означаващо кранта").

Облечен в подобия на рицарски доспехи, въоръжен с ръждясали щит и меч, една сутрин Дон Кихот напуска своя дом в едно село на Ла Манча", без да се обади на никого, и тръгва да търси подвизи. По пътя се сеща, че няма право да се нарича рицар и да влиза в двубой с истински рицари, защото не е посветен в благородно рицарско звание. Още привечер, в първата крайпътна кръчма, въздигната във въображението му в рицарски замък, Дон Кихот решава, че кръчмарят е владетел на замъка" и рицар и го моли да го посвети в ри царство. Кръчмарят разбира, че има пред себе си болен човек, и се съгласява да изпълни молбата му, ако преди това цяла нощ Дон Кихот стои на стража до доспехите си. През нощта с горд вид идалгото обикаля кладенеца в задния двор на хана и влиза в пререкание с мулетаря, който иска да напои мулето си в коритото с доспехите. На сутринта кръчмарят с тефтера си за сметки (наместо книга) в ръка посвещава Дон Кихот в рицарство, като го удря няколко пъти с меча по гърба. По негов съвет посветеният рицар се отправя към дома си, за да се снабди с дрехи, пари и да си потърси оръженосец.

На връщане в една горичка Дон Кихот дочува жални стонове. Приближава се и вижда завързано момче, което господарят му налага с ремък, защото не се грижело добре за стадото му. Обзет от благороден гняв, Дон Кихот вижда в господаря-селянин рицар, който е нападнал беззащитен, и опира копие в гърдите му. Уплашеният селянин се заклева, че ще се разплати с момчето и ще го пусне да си иде. Това е достатъчно за Дон Кихот и той си тръгва, без да дочака развръзката. А селянинът отново завързва момчето и го набива още по-жестоко.

По-нататък Дон Кихот среща няколко търговци. Взема ги за странстващи рицари и ги предизвиква на двубой, като иска да признаят, че няма на земното кълбо красавица, подобна на несравнимата Дулцинея Тобоска". Търговците веднага разбират безумието на Дон Кихот и един от тях му отговаря предизвикателно, че Дулцинея може би е грозна, но щом рицарят иска, ще се възхищават от нея. Идалгото не може да понесе такава обида и се втурва с насочено към търговеца копие, но Росинант се препъва в един камък и разяреният му ездач пада на земята, без да може да помръдне. Един от слугите на търговците доближава Дон Кихот, счупва копието му и пребива нещастния рицар. В това състояние го намира негов съселянин и го отвежда в дома му, където го очакват любеща племенница и икономка. Идват и неговите приятели бръснарят и свещеникът, и за добро зазиждат вратата на библиотеката, като преди това изгарят любимите му рицарски романи. Дон Кихот се съвзема и напразно търси библиотеката си, а домашните му го уверяват, че зъл магьосник я е откраднал.

Скоро набеденият рицар се вдига от леглото. На среща с приятели ги уверява, че светът има нужда от странстващи рицари и че той ще възкреси това съсловие от доблестни мъже. В същото време провежда преговори със своя съселянин Санчо Панса състоятелен, но наивен човечец, да му стане оръженосец, като му обещава, че щом завладее някой остров, ще го направи губернатор или цар и това ще се случи най-късно