КРАТКО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА АНАТОМИЯТА И ФИЗИОЛОГИЯТА

Началото на анатомията и физиологията датира от най-дълбока древност. Още в най-ранните си периоди на развитие мислещият човек, Homo sapiens, не е могъл да не се интересува как е устроено неговото и животинското тяло и как работят отделните негови органи и системи. Първоначалните познания обаче са били много несъвършени и в редица случаи неправилни и неверни. Така например големият философ на древността Аристотел (IV в. пр. н. е.) е смятал, че в сърцето и кръвоносните съдове тече въздух, който достига до мозъка и другите органи на тялото и ги охлажда.

Андрей Везалий (15141564 г.)

Едва в древния Рим Гален (II III в. пр. н. е.) с учудване констатирал, че в кръвоносните съдове тече кръв, а не въздух.

През Средните векове с рухването на античния мир и с установяване господството на църквата в Западна Европа настъпва период на пълен застой и упадък във всички отрасли на науката. Малцина са били тези, които с риск на живота си и под непрекъснатите заплахи на инквизицията са се опитвали да проникнат по-дълбоко в тайните на природата, в това число и в устройството и функциите на човешкия и животинския организъм. Своите научни интереси някои от тях са заплатили с цената на живота си. Такъв е случаят с Джордано Бруно, който е бил изгорен на кладата заради своите научни интереси. Леонардо да Винчи (14521519 г.) се е принуждавал да изравя сам нощем пресни човешки трупове, да ги отнася тайно в лабораторията си, да ги дисецира скришом, а получените резултати да записва с лява ръка в обърнат огледален образ.

С промяната на социално-икономическите отношения в Западна Европа, с установяването и развитието на капитализма започва епохата на Възраждането (главно през XVIXVIII в.), а заедно с това и бурното развитие на естествените науки, включително и на анатомията и физиологията.