Красотата в българските любовни песни
| Религия | 1996-03-12 | 282 сваляния |
7/26/2010
олклорът е начин за приобщаване на човека към колектива , за възприемане на законите , на които се подчинява общността , за използване на натрупания от предишните поколения житейски опит . В календарния обреден цикъл се включват системата от семейни обреди . Основните моменти в жизнения обреден цикъл са раждането и сватбата . Вторият момент е свързан с придобиване на нова идентичност - човекът вече се счита за зрял и готов да продължи рода , да предава на другите своя опит . Затова сватбата е свързана с определени предпазващи действия сред тъжни и радостни приготовления . В сватбените песни се редуват различни човешки чувства - радостно очакване , веселба , скръб на невестата по безгрижието на младостта и бащиния дом , който напуска завинаги , трепет и известен страх пред новото , което предстои . След обряда младоженците се приобщават окончателно към света на възрастните и имат нови отговорности .
Сватбеният песенен ритуал е богат и разнообразен , в зависимост от момента на обреда , който се изпълнява . Основно място в предсватбените обреди заемат песните с любовна тематика , които са най - многобройният вид в цялата ни фолклорна традиция .
Основен мотив в любовните песни е привличането между двама млади , което винаги се реализира по различен , но красив начин , защото фантазията на народния певец варира безкрайно. Те са израз на живите човешки чувства . Основна характеристика на образите в тях е красотата , която , според разбиранията на народа ни , винаги съчетава в себе си физическо и духовно . Дори чужденците са признавали чудната красота на българката , нейната необикновена хубост . Ще си позволя да цитирам признанието на Франсоа Пуквил от 1798 година :
![]()
Тагове от реферата: овека, рскит, възприемане, колектива, песни, приобне, красот











