Красен Шидеров

ЖИВИ РАЗКАЗИ

ЧУТИ И ЗАПИСАНИ В КРЪЧМА

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

Оскотяваме като народ! Оскотяваме като хора! Държавата ни отдавна е скотска! От ден на ден губим себе си. Губим душата си. Все повече и повече затъваме в калта на робското си битие и се давим. Върху главите ни са се качили всякакви хора, загубили човешкото в себе си, и ни натискат в калта. Ядат ни хляба, пият ни водата, дишат ни въздуха и ни плюят в лицето. Писна ми от тях и ги пращам по дяволите! Не очаквам някой да ми стисне ръката за тази моя първа книга. По-скоро вярвам, че ще ми пратят мутри. Какво пък, това ще значи, че са я прочели, че има смисъл от нея и че все още има Надежда, а след нея вървят сестрите й.

(c) Красен Шидеров

* * *

ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА

Тримата сядаха винаги в ъгъла на масата за трима. Старият беше на почтена, преклонна възраст, а двамата по-млади - на онази неопределена възраст, когато мъжът започва да младее на около шестдесет години. Тримата винаги пиеха заедно по едно и също време, едно и също и винаги заедно ставаха. Правеха го мълчаливо, без да вдигат поглед от чашите си, без да обръщат внимание на останалите хора в кръчмата. Макар че не реагираха по никакъв начин, тях често ги обсъждаха и навярно до ушите им долитаха предизвикателно високите пиянски брътвежи. Те бяха почти винаги на тема тримата в ъгъла. Като се появят, спират всички други разговори, всички млъкват, дори вечно пияните Данчо и бившият заместник кмет на общината, и слушат кой какво има да каже за тримата в ъгъла. Започват примерно следните разговори:

- Ега ти хората, баре да почерпят, мълчат като сюндюци и си пият пиенето, откакто се помня все е така.

- Остави се, даже и Даню Камъка не можа да изкрънка пиене, да не говорим, че въобще не го изслушаха, макар че историите му са страхотни.

- Зарежи ги, богаташи! Преди Девети септември - на власт и с пари, след Девети пак парите и властта - в тях, сега след Десети ноември отново властта и парите са техни, мамка им думбазка!

- Тоя дъртият не си знае парите, сега пък и завода като си върна, фрашкан е с пари.

- Ами другите двама, единият - директор на завода, другият - шеф на милицията.

- А бе, какво говориш, преди Девети септември заводът - техен, след Девети септември - пак техен и след Десети ноември - отново техен. Не можем от тях да се уредим.

- Човек не може да се вреди от тях, да забогатее. Навремето единствено от тотото можеше да спечелиш пари или пък като откраднеш, сега пак същата работа. Аз толкова много се надявах на тази пуста приватизация, за да спечеля, да измъкна нещичко, обаче тез' галфони политици отде я измислиха реституцията, няма измъкване от беднотията, пак на тотото и на кражбата се надявам, за да забогатея. От наследство също става да се забогатее, ама той, моят дъртак, нивата му два декара на Гол камък, а ливадата му декар и половина на Сух пясък, и ще ми говорят да съм предприемчив, работлив и упорит. Така било се забогатявало! На мене ще ми разправят! Дайте ми вие богатствата на ония тримата, пък гледай какво е да си богат! Ха, наздраве!