Джек Лондон

Краят на историята

Масата беше от дялани на ръка чамови дъски и мъжете, които играеха уист1, трудно

притегляха към себе си картите по неравната повърхност. Макар че седяха по долни

ризи, по лицата им избиваше и се процеждаше пот. Но краката им, здраво обути в

тежки мокасини и вълнени чорапи, изтръпваха под щипенето на студа. Такава

разлика имаше в малката барака между температурата на равнището на пода и

няколко стъпки по-високо. Тенекиената печка с дълги кюнци бучеше, загрята до

червено, но на няколко крачки от нея, на лавицата, ниско край вратата, лежеха

здраво замръзнали късове лосово месо и бекон. Цяла една трета от вратата, нагоре

от пода, беше покрита с дебел слой лед. В пукнатините между гредите зад наровете

блестеше бял скреж. Прозорец от намаслена хартия пропускаше светлина.

Играеха важен робер, защото загубилата двойка трябваше да изкопае дупка за

ловене на риба в дебелия човешки бой пласт лед и сняг, покрили река Юкон.

- Много необичайно, такова рязко застудяване през март - подметна мъжът, който

размесваше картите. - Колко градуса има според теб, Боб?

- Сигурно е четиридесет и девет - петдесет под нулата, не по-малко. Колко е

според теб, докторе?

Докторът обърна глава, погледна долната част на вратата и прецени:

- Не е по-ниско от четиридесет и пет. Дори може би е малко по-високо - да речем

четиридесет и четири. Виж леда на вратата. Точно е на нивото за четиридесет и

пет, но горният ръб е нащърбен. Когато беше паднало до петдесет и пет, ледът се

вдигна нагоре цяла педя.

---

1 Уист (или вйст) - игра на карти, предшественик на бриджа. Манш и робер са

двете части на играта. - Б. пр.

Той взе картите си и без да престане да ги подрежда извика "Влез!", защото на

вратата се почука.

Мъжът който влезе, беше широкоплещест швед, макар че националността му можа да

бъде определена едва след като той свали шапката си с наушници и разчисти леда,

който се беше образувал по брадата и мустаците и криеше като маска лицето му.

Докато се занимаваше с това, мъжете на масата изиграха раздаването.

- Чух, че някакъв доктор спрял в този лагер - каза шведът въпросително и

прехвърли тревожен поглед от лице на лице. Собственото му лице бе изпито и

измъчено от силна, дълго търпяна болка. - Идвам от далеч. От северния разклон на

река Уайоу.