КРАЕН МОЗЪК

В съответствие с филогенетичното развитие крайният мозък (telencephalon) може да се раздели натри части: обонятелен мозък най-старото образувание, централни сиви ядра на крайния мозък и кора най-новото образувание.

Тъй като крайният мозък в процеса на еволюцията нараства най-много, у човека той се състои от две полукълба дясно и ляво. Двете полукълба са отделени едно от друго посредством дълбока надлъжна цепнатина (fissura longitudinalis cerebri). В дълбочината на надлъжната цепнатина полукълбата се свързват едно с друго посредством напречно разположена плочка от бяло мозъчно вещество, наречена мазолесто тяло (corpus callosum). Под мазолестото тяло се намира т. нар. свод, който представлява две дъговидни снопчета бяло вещество, съединени в средата помежду си.

За по-голямо удобство изучаването на крайния мозък става в обратния на историческото развитие ред.

Плащ. Всяко полукълбо е покрито със сиво вещество, което образува кората на полукълбото (cortex cerebri). На всяко полукълбо се различават три повърхности: горно-външна, срединна и долна или основна. Долната повърхност в предната си част е леко изпъкнала, а в задната леко вдлъбната. Срединната повърхност е равна, а горно-външната изпъкнала съответно на черепния покрив.

Кората на полукълбата има сложен релеф. Тя е силно нагъната (фиг. 333) и по нея се намират множество с различна посока бразди (sulci) и гънки (gyri). Големината и формата на браздите и гънките за различните индивиди са значително индивидуални. Чрез няколко дълбоки, постоянни по форма бразди полукълбата се разделят на четири дяла (lobi cerebri): челен (Iobus frontalis), теменен (lobus parietalis), тилен (lobus occipitalis) и слепоочен (lobus temporalis) (фиг. 334).

По горно-външната повърхност се разполагат три от основните бразди латералната мозъчна бразда, централната мозъчна бразда и горният край на теменно-тилната бразда.