Крадецът на праскови от Емилиян Станев

1.Заглавието (метафорични значения)- Не разкрива основната тема, но характеризира до известна степен главния герой и ситуацията , защото Иво открадва за себе си и за Елисавета любов и щастие от един разрушен свят във време на война.Светът , в който човешкият живот не е ценност, ревниво пази установените порядки чрез предразсъдъците на обществото .В опита си да намерят човешкото в едно жестоко време , героите нарушават правилата на обществения морал и така открадват за себе си онова, което им липсва .

2.Преображението на Елисавета - Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на видно , но обедняло семейство, което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от човешка близост и любов.Тя не е доволна от съпружеския си живот и постепенно намразва мъжа си: Нейният съпружески живот не беше щастлив. Елисавета изцяло се променя като личност , защото любовта й дава свобода( От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета , която познаваше...).От самотна жена с чувство на отчаяние и малоценност, която се вижда пред прага на старостта , тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим.А накрая намира сили да защити любовта си чрез избора достойно да умре след смъртта на Иво.

3.Проблематизирани, утвърдени нравствени твърдения (кражба и крадец) Думите кражба и крадец служат като допълнение към описанието на пленника, характеризират го по определен начин, но в текста техния смисъл е по-различен от традиционния макар че пленникът наистина и в буквалния смисъл открадва.

4.Чуждият Обретенович Под окъсаната офицерска униформа се показваше измършавяла плът ,обгорена от слънцето ... краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист,личеше че е хубав мъж. Героят е чужд войник , враг , но за Елисавета той е преди всичко човешко същество .

5.Любовта срещу отчаянието- дълбоко погълната от отчаяние, обзета от нещастната си съдба, Елисавета само мечтае за щастието, но когато среща любовта, то вече е реалност.Така тя заживява друг живот, който , макар и кратък, осмисля цялото й битие , затова и този нов живот се превръща в достойна цена за изживяното щастие.

6.Срещата между Елисавета и Обретенович в 6 част (мотивът за светлината и мрака)-дълбоко в душата й нещо трепна- тя дълго го е очаквала. Върху светлия, рязко изрязан фон на отворената врата се мярна сянка и миг след това там се показа пленникът.- неговата