СВОБОДНИЯТ ИЗБОР В НЕСВОБОДНО ВРЕМЕ-

КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ-ПОВЕСТ ЗА ПОБЕДАТА НА ЛЮБОВТА

Литературноинтерпретативно съчинение

Повестта Крадецът на праскови е написана от Емилиян Станев,тя разказва за невъзможната любов между двама влюбени-Елисавета /Лиза/ и Иво Обретенович /пленника/.Да направиш свободен избор означава сам да избереш това,което смяташ,че е най-добро за тебе.Времето е несвободно,защото е време на война и на пленниците се гледа с предразсъдаци.Свободният избор на Елисавета означава да пренебрегне нормите на патриархалния морал,за който изневярата е престъпление.

Ради бога,госпожогладен бях и Трябваше да ме помолите,щях да Ви откъсна каквото пожелаете са първите думи,които Лиза и пленника си разменят,без да подозират какво чувство ще пламне между тях.Това са думите,които слагат началото на една забранена любов,която е по-силна от смъртта.Но нали винаги забранения плод е най-сладък?Елисавета никога не се е чувствала така подмладена,желана и необходима.Тя отдава на крадеца не само тялото,но и душата си-а това означава и целия си живот.Лиза не се замисля,че щастие,което е изградено върху нечие нещастие е невъзможно.Полковникът е Замислен и човечен,но Елисавета е завладяна от пленника с бляскави и красиви очи,които я вълнуват,защото е нарушил монотонното и скучно ежедневие на живота й.Рязката смяна на мисли и настроения е най-точния знак за разнопосочни вътрешни стихиини чувства.Личното щастие на Лиза е в контраст с поредната национална катастрофа.това,което за неь е добро,за мъжа й е зло.Моралът на всяко общество отхвърля такава незаконна любов.Елисавета знае това,но не се влиае от него,тя се е хвърлила надолу с главата в чистото любовно чувство.Узнала незаменимото щастие да обича и да бъде обичана,тя е готова да последва крадецът на праскови накъдето той пожелае.Обградена отвсякъде от смърт,Елисавета изживява любов,която осмисля живота й но я води към смърт,което доказва фразата Кажи кое е това добро,което не се превръща в зло?.Любовта променя изцяло полковнишката жена и тя иска всички да са щастливи,но това е невъзможно-нали е война?Влюбените герои преминават от състояние на относително щастие към нещастие и смърт,водени от стремеж към добро,но безпомощни пред всесилната съдба.Накъдето и да поемат навсякъде ги чака страдание или даже смърт.Те са обречени,фатална е тяхната зависимост от обстоятелствата.Всичко това кара читателя да им съчувства,но и да се поучи.

Пленника и Лиза се срещат много пъти ,въпреки,че осъзнават опасността която ги грози.Но любовта покорява всички лоши породени мисли и оплита все повече в своята мрежа намерилите щастие в тези тежки дни.Постепенно дошъл и фаталният миг,когато Иво намира своята смърт идвайки в лозето да види своята любима,а не да краде.Любовта е обита,Лиза няма за какво да живее госпожата се застреля към 4часа с револвера на полковника.