Забравена парола?
Начало на реферати

Косвените данъци в РБългария


Косвените данъци в РБългария.

10.1. Данък върху добавената стойност - ДДС.

1.Определение : ДДС е коствен данък начисляван в крайните продажни цени по този начин се постига облагане на потреблението на стоките и услугите в чиито цени е калкулиран. С ДДС се облага дохода при неговото изразходване. Предшественик на ДДС е данъка върху оборота (ДО). Той намираше приложение в нашата данъчна система през 80-те и началото на 90-те години. ДО се начисляваше в крайните продажни цени само на стоките за крайно потребление, т.е. той е еднофазен (не се облагат всички обороти). За разлика от него ДДС е многофазен данък, а също и универсален (широк обхват на стоки и услуги).

ДДС има следните предимства:

а) Широкия характер на облагане с този данък обуславя по-равномерното му включване в цените на стоките и услугите, което е предпоставка за изграждане на по-обосновани равнища на цените в сравнение с данъка върху оборота;

б) ДДС обхваща всички обороти и се начислява на всяка фаза от производството на крайни блага, което повишава контролно-фискалната му роля;

в) ДДС създава условия за осъществяване на взаимен контрол между данъкоплатците, защото всяко регистрирано лице има интерес да изисква данъчна фактура за своите покупки, за да ползва данъчен кредит.

За определяне на данъчната основа на ДДС има два подхода:

1. Пряк или събирателен метод. Прилагането му изисква да се определят и сумират елементите на добавената стойност за съответния данъкоплатец или фирма. Предлага се следната формула (зависимост):

Добавена стойност (ДС) = брутна печалба + разходи и заплати и др.възнаграждения + разходи за осигуровки за сметка на работодателя + лихвени разходи приходи от съучастия в други фирми приходи от лихви

Прекия метод не намира практическо приложение, защото би затруднил данъчния контрол.

2.Непряк или разпадателен метод. Прилага се по два начина:

а) първия изисква приспадане на предварителния оборот от сумата на покупките или продажбите за даден период:

ДС = (сума на продажбите сума на покупките)

б) втория начин изисква приспадане на данъка върху покупките от данъка върху продажбите. По този начин направо се получава данъчното задължение. Този подход е най-лесен и удобен за деклариране.

ДДС може да бъде определен от дадена крайна продажна цена известна с формулата (правило процент над 100):

ДДС = КПЦ . 20 % / ДР (данъчен размер) ; КПЦ крайна продажна цена;

100 % + 20 %

Пример : да определим начисления данък, ако крайната продажна цена е 100 лв. ДР на ДДС е 20 %, да се намери ДДС включен в тази продажна цена.

Решение : 100 . 0,2 = 20 = 16.67

1,2 1,2

100 16,67 = (83,33 . 1,2) = 100 лв.

Ако в рамките на определен период стойността на продажбите надвишава стойността на покупките е налице добавена стойност върху, която се внася данъка и обратното, ако в рамките на периода стойността на покупките е по-голяма от тази на продажбите добавената стойност е отрицателна, предприятието е понесло повече данък върху покупките отколкото е начислило върху продажбите и по този начин е кредитирало държавния бюджет. От гледна точка на справедливостта държавата е

Косвените данъци в РБългария facebook image
Публикувано от: Nataliya Dangova

Подобни материали