Косвени данъци

Косвените са данъци върху продажбите, потреблението и консумацията. Те се калкулират в цените и по този начин с покачването им се увеличава крайната цена и от там се намалява потреблението. Видове косвени данъци Данък върху добавената стойност /ДДС/, Акцизи и Мита.

Данък върху добавената стойност е основен данък в България. Той осигурява около 22% от бюджетните постъпления. ДДС отстранява неудобството и конструктивния дефект при данъка върху оборота. Избягва се двойното данъчно облагане. При ДДС за разлика от данъка върху оборота, при всеки последващ продажбен оборот се облага не цялата продажна стойност на стоката или услугата, а само добавката от стойността. Дължимия ДДС се получава като разлика между Начисления ДДС върху всички нетни продажби и ДДС платен за закупените от фирмата стоки и услуги. Ако ДДС, начислен върху продажбите е по-голям от ДДС платен върху покупките, то дадената фирма е длъжна да внесе разликата в данъчната служба. А ако дължимия ДДС се окаже отрицателно число, т.е. начисления ДДС върху продажбите е по-малък от платения, то Фирмата трябва да получи от данъчната служба съответната разлика, която се нарича възстановяване на данъчен кредит.Вследствие на възможността за приспадане и възстановяване на ДДС, съществува финансов интерес всички фирми да осъществяват контрол относно начисляването на ДДС при всяка сделка, т.е. всяка фирма, регистрирана по ДДС ще изисква начисляване на ДДС. ДДС в България е въведен 1994 г.

Данъчен обект ДДС се дължи за всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги, всяко възмездно вътреобщностно придобиване, извършено от регистрирано по Закона за ДДС лице на територията на страната, всяко възмездно придобиване на нови превозни средства на територията на страната, всяко възмездно придобиване на акцизни стоки, вносът на стоки. Данъчен субект всякао данъчнозадължено лице, т.е. лицето, което има задължения по начисляване, събиране и внасяне на ДДС в държавния бюджет. Съгласно закона за ДДС, данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите , както и всяко лице, което извършва вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

Акцизите са специален, нарочен, специфичен тип косвен данък, който се налага не тотално върху всички продажби, а индивидуално по утвърдени критерии, върху реализацията на конкретни стоки и услуги. Акцизите са еднофазен данък, т.е. стока веднъж обложена с акциз не се облага акцизно втори път при друг оборот. В България акцизите са втори по значение данък, осигуряващ над 10% от приходите на държавния бюджет. Има четири аргумента за налагане на акцизен данък върху определена стока фискален аргумент, аргумент свързан с опазване на човешкото здраве, икономически и екологичен аргумент и аргумент свързан с обществения морал. Фискалният аргумент засяга луксозните стоки. Аргумента, свързан с опазване на здравето засяга вредните за здравето стоки цигари и алкохол. Икономическия и екологичния аргумент е свързан с разионализирането на потреблението на ограничени ресурси и ограничаването на замърсяването на околната среда. Засяга горивата , вноса и продажбата на автомобили с голям обем на двигателя. Аргумента свързан с обществения морал е свързан с хазарта, еротичната и порнографски индустрии, билетите за бар и вариетета. Законова регламентация Закон за акцизите и данъчните складове и Правилник за приложение на закона за акцизите и данъчните складове. Обект на облагане луксозното потребление на стоки и услуги местно производство и внасяни в страната стоки, съгласно Тарифита за акцизите спиртни напитки, тютюневи изделия, стоки с природен източник горива. Данъчен субект производителите и вносителите на акцизни стоки.

Митата са вид косвен данък, който се начислява върху определени вносни стоки предназначени за производствено и непроизводствено потребление в страната. В практиката съществуват макар и рядко експортни мита за ограничени ресурси. За налагането на мита върху вносните стоки съществуват два основни аргумента: фискален аргумент и протекционистичен аргумент. Фискалният аргумент губи актуалността си. Митата не са значим източник за постъпления в държавния бюджет те са около 1% от общите приходи. Протекционистичния аргумент също не е от особена важност в днешно време, поради това, че протекционистиичните мерки на държавата чрез митата не допринася за правилното развитие на националната икономика, прави я не достатъчно гъвкава и устойчива на световния пазар. В днешно време е допустим протекционизъм с точно определен период от времето, охраняващ от външна конкуренция нововъзникващи производства от общодържавен приоритет /технологичен, образователно-квалификационен и др./. Законова регламентация Закон за митниците и Правилник за неговото приложение, Митническа тарифа на Република България, Валутен закон. Общата митническа тарифа регламентира следните въпроси: обезпечаване на правата и задълженията на субектите на митническото законодателство, търговията на стоки в ЕС, вносни и износни такси, европейски митнически тарифи, класификация на стоки и техния произход, навлизането на стоки на територията на ЕС, третиране на стоки от трети страни, стоки намиращи се под митническа процедура, транзитни стоки и др, свободни и безмитни зони. Обект на облагане всички внассяни, изнасяни и транзитирани стоки и предлагани услуги, преминаващи националната граница и континенталния шлейф на Република България. Данъчен субект лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация, или не е изпълнил изискванията на режима за мременно складиране, не спазило изискванията на митническия режим, под който е поставена стоката. Данъчна основа основа за изчисляване на подлежащото за заплащане мито е митническата стойност на стоката и услугата. Начинът за определяне на митническата стойност на стоките е регламентиран с Правилника за приложение на Закона за митниците. Данъчния размер е определен съгласно Общата митническа тарифа за съответния вид и група стоки. Митата при вноса и износа и таксите с равностоен ефект са забранени между държавите-членки. Отменени са всякакви количествени ограничения между страните, освен тези, допустими като изключения за гарантиране на здравето, сигурността и националните стопанства на страните.