КОСТИ НА СВОБОДНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК

Скелетът на свободния горен крайник се състои от една мишнична кост (humerus), две кости на предмишницата лъчева (radius) и лакътна (ulna), и кости на ръката в тесен смисъл на думата.

Кости на мишницата

Мишнична кост (humerus). Тя (фиг. 87) е типична дълга тръбеста кост. Формата и структурата й съответстват на функциите, които изпълнява дълъг лост за движение. Тя се състои от три части: два края (епифизи) горен и долен, и тяло (диафиза).

Горният (проксималният) край на мишничната кост е по-масивен от долния. На него се намира голяма сферична ставна повърхност, наречена глава на мишничната кост (caput humeri). Главата се ограничава от останалата част на мишничната кост чрез тясно, плитко прищъпване анатомична шийка. Главата е насочена навътре, нагоре и леко назад и ставната й повърхност заляга към ставната ямка на лопатката. Непосредствено встрани от анатомичната шийка се намират две изпъквания, разделени от минаваща между тях бразда. Едното от изпъкванията се разполага по-встрани и е по-голямо по размер; нарича се голямо мишнично възвишение (tuberculum majus). На него личат три гладки поленца за залавяне на мускули, наредени едно под друго. Другото изпъкване е по-малко, но е по-добре очертано. Разполага се на предната страна на костта и се означава като малко мишнично изпъкване (tuberculum minus). От изпъкванията надолу към тялото на костта се спускат костни гребени за залавяне на мускули, Преходът между горния край и тялото е малко стеснен и се означава като хирургична шийка (collum chirurgicum)-; то е мястото на най-честите счупвания на мишничната кост.

Тялото е най-дългата част на костта. Горният му край има цилиндрична форма, а надолу се променя и непосредствено над долния край придобива тристенно призматична форма, вследствие на което на тази част се различават три стени вътрешна, странична и задна, и три зъба преден, вътрешен и страничен. По страничната повърхност на горната трета на тялото се намира грапавина, за която се прикрепва делтовидният мускул. Зад нея по задната повърхност на тялото с по-сока отвътре навън минава не дълбока бразда, в която заляга лъчевият нерв (sulcus nervi radialis). Долният (дисталният) край е разширен, плеснат и леко извит напред. Страничните му части са заети от различни по големина изпъкналости медиален и