Забравена парола?
Начало на реферати

Кости на ходилото


Кости на ходилото


Ходилото е съставено от 26 свързани помежду си в сложен комплекс кости (фиг. 104). Поради по-голямата функционална натовареност костите на ходилото са сравнително по-масивни от тези на ръката. Те са обособени в три групи: задноходилни кости (7), предходилни (5) и фаланги на пръстите (14).

Задноходилните кости се разполагат в два реда заден (проксимален) и преден (дистален). Задният ред се състои от две сравнително големи кости скочната кост и разположената под нея петна кост. Предният ред от своя страна се дели на медиален и латерален дял.

Вътрешният дял се състои от ладиевидната и трите клиновидни кости, а страничният само от кубовидната кост.

Скочната кост (talus) се състои от тяло, глава и свързваща главата и тялото по-тясна част, наречена шийка.

Тялото на скочната кост отгоре е изпъкнало и има форма на макара (trochlea tali). Горната част и страничните части на макарата притежават ставни повърхности за съчленяване с долните краища на голямо пищялната и малко пищялната кост. На външната страна, непосредствено под страничната ставна повърхнина, се намира насочен встрани голям костен израстък. От задната страна изхожда назад костен израстък, разделен посредством бразда на две пъпчици.

Шийката на скочната кост има цилиндрична форма и свързва тялото с главата. На главата се намира изпъкнала ставна повърхност със сферична форма. Чрез нея скочната кост се свързва с ладиевидната кост.

На долната страна на костта се намират две ставни повърхности задна и предна, разделени една от друга посредством дълбока неравна бразда (sulcus tali).

Петната кост (calcaneus) е най-голямата от костите на ходилото. Тя се намира в-най-главния опорен пункт на ходилото, поради което има сравнително по-големи размери и по-голяма здравина. Удължена е в предно-задна посока, със задебеляване на задния си край, наречено петно възвишение (tuber calcanei). По форма тя наподобява четиристенна призма и се разполага под и назад от скочната кост. На горната й страна се намират изпъкнали ставни повърхности, които съответстват на ставните повърхности на скочната кост. Предната страна се заема от седловидна ставна повърхност за съчленяване с кубовидната кост. От медиалната страна изхожда доста голям костен израстък, който поддържа главата на скочната кост, за което е наречен поддържач (sustentaculum talare).

Предният ред на задноходилните кости (фиг. 105) се изгражда от ладиевидната кост, трите клиновидни кости и кубовидната кост.

Ладиевидната кост (os naviculare pedis) е разположена пред главата на скочната. На проксималната й страна се намира вдлъбната кълбовидна ставна повърхност, с която се допира до скочната кост, а на предната изпъкнала ставна повърхност, която е разделена чрез ниски гребенчета на три ставни фасетки, съответстващи на трите клиновидни кости.

Пред ладиевидната кост се разполагат от големия към малкия пръст трите клиновидни кости (ossa cuneiformia) I, II и III. Първата е най-голяма, разполага се медиално и се допира до предходилната кост на първия пръст. Следваща по големина е третата, а най-малка е втората. Клиновидните кости притежават ставни повърхности за свързване със съседните кости. Напред те са свързани с трите предходилни кости.

Странично от ладиевидната и третата клиновидна кост и напред от петната се разполага кубовидната кост (os cuboideus}, наречена така поради кубичната й форма. Чрез седловидна ставна повърхност тя се свързва назад с петната кост, напред с IV и V предходилна кост, а навътре с III клиновидна кост.

Подобно на предкиткените предходилните кости (ossa metatarsi) са къси, тръбести кости. На тях се различават основа, тяло и главичка. Предходилните кости лежат една до друга, разделени помежду си чрез междукостни пространства. Основата им е задебелена и има четириъгълно призматична форма. На нея се намират ставни повърхности за свързване със задноходилните кости и за свързване помежду им. Тялото им има форма на тристенна призма със заоблени ръбове и леко дъговидно изпъкнала гръбна повърхност. Дисталният им край (главичката) е задебелен и притежава сферична ставна повърхност за съчленяване с основните фаланги на пръстите.

Костите на пръстите (phalanges digitorum) се отличават от костите на пръстите на ръката с по-малките си размери. Пръстите на крака имат по 3 фаланги основна, средна и нокътна, с изключение на I пръст, който има 2 фаланги основна и нокътна. Основната фаланга на I пръст е значително по-дебела от тези на другите пръсти, а най-малки са фалангите на V пръст. Проксималният край на фалангите е задебелен, вдлъбнат и на него се намира ставна повърхност за свързване със съседните кости. Дисталните краища на основните и средните фаланги имат скрипецовидни по форма ставни повърхности.


Съединения между костите на свободния долен крайник

Кости на ходилото facebook image
Публикувано от: Мариела Иванова


История и произлизане на химията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.