КОСТИ И СВЪРЗВАНИЯ МЕЖДУ ТЯХ

Съвкупността от всички кости и съединяващите ги връзки образуват скелета на животните и човека. В процеса на историческото развитие (филогенезата) като проява на приспособяване към заобикалящата среда става последователна смяна на три вида скелети. При низшите гръбначни животни пръв зачатък на вътрешния скелет са тръбната струна (horda dorsalis) и заобикалящата я съединителна тъкан. По-късно съединителнотъканният скелет около тръбната струна се замества с хрущялен скелет, който на свой ред у по високо организираните гръбначни животни става костен.

Тази смяна се повтаря и в процеса на онтогенезата, в течение на която се наблюдават също три стадия в развитието на скелета: съединителнотъканен, хрущялен и костен.

Костите на скелета образуват сложна система от лостове, с помощта на които мускулите осъществяват разнообразни движения на тялото и частите му.

В човешкия скелет се наброяват 206 кости. От тях 170 са чифтни и 36 не чифтни.

По своята външна форма костите се делят още от времето на Гален на дълги, къси, плоски и смесени. Това деление обаче, основаващо се само на един признак, е едностранно, тъй като в една група попадат съвършено разнородни по своя строеж, произход и функция^ кости. Поради това съветският анатом М. Г. Привес класифицира костите въз основа на следните три принципа: форма (структура), функция и развитие. Съгласно тази класификация те се делят на:

I. Тръбести : 1; Дълги

2. Къси

II. Гъбести: 1. Дълги

2. Къси

3. Сезамовидни

III. Плоски: 1. Кости на черепа

2. Кости на раменния и тазовия пояс

IV. Смесени кости

Дългите и късите тръбести кости са изградени от компактно и гъбесто вещество. Компактното вещество се намира в по-голямата си част в телата, а гъбестото в краищата им. В централната част по дължината на костта се намира костен канал, в който е поместен костният мозък.

Гъбестите кости имат малки размери. Те са изградени предимно от гъбесто вещество, което е разположено в централната част на костта и е покрито отвсякъде от тънка пластинка компактно вещество. По-голямата част от тях (прешлените, киткените, стъпалните кости) имат опорна функция, а по-малката част (ребрата, гръдната кост) защитна и опорна.

Късите кости се разполагат на групи там, където едновременно се съчетават голям натиск и подвижност. Размерът им зависи от силата на натиска, на който са подложени. Така например поясните прешлени са най-големи, тъй като издържат най-голямо натоварване, а шийните най-малки, понеже тяхната натовареност е най-малка. Така е и с костите на стъпалото, които са по-големи от костите на китката.

Плоските кости са изградени от компактно и гъбесто вещество. Компактното вещество е разположено периферно и образува два пласта, между които се разполага един слой гъбесто вещество. Това устройство позволява по-голяма устойчивост на натиск и по-голяма еластичност. Затова тяхната функция е предимно защитна. Плоските кости участвуват в изграждането на скелетните кухини (черепна, тазова) или