Начало на реферати

Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска


         От описаната по-горе космогонична картина се създава впечатлението, че при древните българи главната и правилната посока на движение е по часовата стрелка и от ляво на дясно. Така би трябвало да се четат и рунните надписи, оставени от тях. При други народи е обратно, например раннотюркските надписи се четат от дясно наляво. Още един интересен момент може да се забележи в структурата на прабългарския божествен пантеон. От двете страни на главното светило, Слънцето, стоят два бога с различен, но твърде особен характер. От дясната му страна стои Яна (Венера) - положителен бог, а от лявата му страна, Марс – отрицателен бог. Това безспорно подчертава преимущественото значение на дясната пред лявата страна за древните българи (при тюрките е обратно). Засега ние не знаем със сигурност каква конкретна роля са имали Яна (Венера) и особено Марс при прабългарите, но най-вероятно и при тях първият е свързван с домашното огнище, любовта и началото на живота, а втория с войната, смъртта и края на живота. В такъв случай ще излезе, че най-близките богове до Слънцето са били боговете на любовта и войната (живота и смъртта). Това е напълно логично и разбираемо, защото любовта и войната са главните движещи сили в живота на отделния човек, главните събития, които бележат житейския път на хората. Останалите богове имат по-специфично и епизодично значение за хората и напълно закономерно стоят по далеч от централното място, заемано от Слънцето.

Ако тръгнем от лъча на Венера (началото на живота) и преминем през лъчите на Слънцето и Марс (края на живота) ще опишем една малка дъга по часовата стрелка, от ляво на дясно, което още веднаж потвърждава правилната посока на движение при древните българи. Тази дъга можем да наречем “дъга на живота”, започваща от раждането (Венера) и завършваща със смъртта (Марс). Забележително е, че в центъра на тази дъга стои Слънцето, което има дълбоко символично значение. От една страна този факт подчертава ролята на Слънцето, което през целия живот на човека, от раждането до смъртта, го подпомага и направлява. От друга страна, Слънцето е най-положителното светило, което придава един общооптимистичен и жизнерадостен тон в живота на обикновения човек. На трето място, поставянето на Слънцето в центъра на “дъгата на живота” откроява ролята на светлината и косвено на знанията и безопастността в живота на хората. Не случайно, най-важните и положителни богове-светила за древните българи са били Слънцето и Месечината, които са всъщност главните и най-мощни естествени източници на светлина.

Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска facebook image
Публикувано от: Матей Йорданов

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.