Начало на реферати

Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска


Фиг. 2. Бронзовата розета от Плиска. Най-отгоре е разположен лъчът, чийто надпис отговаря на Слънцето. Второстепенните детайли върху розетата са разположени така, че погледът на зрителя да се насочи към най-важният лъч, този, който носи името на Слънцето.

 

        Фактът, че най-честото и характерно за прабългарите изображение “игрек с две черти” не съвпада с нито една комбинация от руни по розетата от Плиска показва, че то не е свързано с конкретно светило-бог. Наличието му на гърба на розетата, в същност в основата на розетата, защото розетата сигурно е била окачвана и е висяла в хоризонтално положение, издава един обобщаващ религиозен смисъл на този символ. Най-вероятно това е религиозен символ (свещена цифра седмица) на основния пантеон на прабългарските богове, състоящ се от седем небесни светила – богове. Без съмнение, централно място в този пантеон е заемало Слънцето. Това е ясно показано чрез насочване на всички детайли и линии в посока към лъча, върху който е написано името на този бог (Фиг. 2 и 3).

 

 

 

Фиг. 3. Снимка на лицевата и опаката страна на бронзовата розета от Плиска. Най-отгоре, в царствено положение е разположен лъчът, чийто надпис отговаря на Слънцето, а второстепенните детайли върху розетата са ориентирани спрямо него.

 

            Също както в розетата от Плиска, Слънцето заема първостепенно място и в българските народни вярвания. Слънцето и Месецът са главните положителни богове - светила при древните българи. Другите светила с положително действие върху хората са Янкул (Юпитер) и Яна (Зорница, Вечерница, Венера). Останалите три светила (Марс, Сатурн и Меркурий) имат отрицателно влияние. Смятало се, че

всеки един от боговете-планети управлява по един ден от неделята и влия върху живота на отделните хора. Това древно вярване е съхранено в следната народна песен от Тракия:

 

 

Янка са на бас хванала

Морето да си преплува,

Морето и тихи бели Дунава.

Мама на Янка думаше,

Не ходи, Янке, не ходи.

Че ти се канят, Янке ле

Варненски млади рибари,

Дунавски тебет-лодкари.

Косата да ти отрежат,

Магия да ти направят.

Янка на мама думаше,

Мене магия не хваща,

Мойта е звезда Луната,

Луната и Месечинката.

 

       Интересно е, че в зависимост от характера на своето въздействие, положително или отрицателно, светилата - богове са разположени по лъчите на розетата изключително балансирано, едно след друго (Фиг. 3). Най-напред и отгоре стои положителния бог Слънце, след него (в посока на часовата стрелка, т.е. от ляво на дясно) се нареждат Марс (отрицателен бог), Янкул (положителен бог), Сатурн (отрицателен бог), Месечината (положителен бог), Меркурий (отрицателен бог) и накрая Яна (Венера) – положителен бог. Следователно, от лявата страна на Слънцето в посока на часовниковата стрелка са наредени три еднотипни двойки светила. Всяка една такава двойка се състои от един отрицателен и един положителен бог (божествен дипол). Това са Марс-Янкул, Сатурн-Месечина и Меркурий-Венера. По този начин, шесте второстепенни светила оказват твърде разнообразно въздействие върху хората, но тъй като са разположени по двойки, тяхното общо, сумарно, въздействие взаимно се неутрализира. Следователно, остава да действа единствено силното и благоприятно въздействие на Слънцето, което придава оптимистичен тон на цялата картина. И наистина, древните българи и техните християнизирани поколения са известни със своя оптимизъм, жизненост с високо мнение за своите национални традиции и духовен живот. От друга страна фактът, че Слънцето стои настрана от трите противоборстващи си двойки богове още веднъж подчертава неговото централно значение и ролята му на миротворец и съдник над цялата Вселена.

Космологични представи на древните българи съгласно бронзовата розета от Плиска facebook image
Публикувано от: Матей Йорданов

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.