Гео Милев

Кошмар

(Качалов в Иван Карамазов)

Аз се връщам: - изплашен, трептящ, без мощ,

разбит в отстъпление и в безпорядък -:

като след някой злощастен брюмер.

Влизам: блед, чер:

и удавям свещта в безпощадната нощ -

В панически бяг

стъпалата след моите стъпки падат

Бездънно в мрак -

Вън сняг, враг и нощта -

- - - -

Тук съм сам; тук е никъде; вън от света;

Никъде - Никога - Никой -

(И рече безумний в сърцето си: няма бог!)

ха!... ти си тук пак, враг!

Ограден съм отвред - без изход:

Кой си ти?

Сатана sum et nihil humanum...

Ха-ха!... Ти нападаш с безброй изкушения, злоби, измами

Душа ми -

сбираш там всички скверни парцали в душа ми

- раздрани знамена -

сатана,

и влечеш ме в безумен поход:

Де? - - Без край...

- Безкрай! -

Пространство; Време; Мраз...

Квадрилиони... Квадрилиони... Квадрилиони...

Нито край... нито срок...

- Има ли бог?

Кажи го безстрастно.

Най-сетне хващам твоя поглед: кой си ти?

Свещта угасна.

Знам.

Ти си аз.