Косачи-Елин Пелин

(анализ)

В разказите си Елин Пелин изобразява изконното в живота на българина- привързаността към земята, труда, животните и семейството.Вековните народностни начала са свързани с общочовешкото поривът на сърцето към красота, към устояване в мъка, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.

Косачи е реалистично изображение на характерното за народното битие- бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие. Дори и далеч от дома и семейството си героите не спират да мислят за тях.Това е творба, в която поезията на човешката душа се слива с естествената поезия и свежест на природата. Тук именно се сблъскват действителният и приказният свят,които не са несъвместими. Тяхното несъответствие подчертава реакциите на Стамо, а духовната им близост постъпката на Лазо след като вече са чули приказката на Благолажа.Тя се откроява със сблъсък между вижданията на различните герои за статуса на словото в човешкия живот приказката като измислено нещо-ненужно и приказката като създаващ свят, като даване на възможност на хората да разберат себе си. Самата приказка разкрива друг свят, носещ по-висока истина стремлението на човека да се измъкне от ежедневието, за да разбере, че е човек. Именно измисленото слово дава възможност да се погледне през друга оптика. За първия чутата приказка е безполезен блян знак, че неговият битов реализъм не е разколебан от приказното слово. Израз на това е дебелашката шега на Стамо към младоженеца Лазо, оставил заради гурбета своята невяста.