Изследването на въпросите за морала и етиката в държавната администрация и анализът на някои от най-негативните прояви в бюрокрацията предоставя възможност за изграждане на комплекс от мерки за предотвратяване на нежелателните прояви в поведението на държавните администратори и съответно за стимулиране на желано поведение.

Едно от най честите оплаквания срещу държавната администрация днес е, че тя не работи добре, защото е корумпирана. Ако корупцията е вкоренена в администрацията на много държави по света, то за страните в преход е отличителна отрицателна характеристика на социалния, икономически и политически живот.

Корупцията има много определения злоупотреба със служебна власт за постигане на частни цели; увреждане на обществения интерес в името на лични интереси; незаконна размяна на пари или услуги за извършване на дължими или недължими служебни действия; това са определения за престъпления съставляващи корупцията.

В българският Наказателен кодекс, подобно и на други правни системи корупцията не се дефинира като едно отделно престъпление. Много от икономическите и стопанските престъпления, от длъжностните престъпления и престъпления по служба съдържат елементи на корупция.

Обикновено свързват извършването на престъпното деяние с официалното служебно положение на извършителя. Могат да се представят множество примери: престъпления свързани с митническия режим, документни престъпления, престъпления свързани с разрешителен режим, престъпления по служба и други.

Престъпленията, отнасящи се до корупция най-често са престъпленията по служба, длъжностните престъпления и подкупът.