Начало на реферати

Корозия и антикорозионна защита на материалите











Инхибитори срещу агресивността на околната среда

Попадне ли някаква течност на повърхността на материала, то повърхността може да се предпази чрез спиращо или още задържащо вещество, т. Нар. Инхибитор. Като инхибитори се разглеждат различни класове химични вещества с различни механизми на влияние. Те могат да блокират металната повърхност чрез физическа абсорбция или чрез химична реакция до изграждането на защитен слой, който може да бъде видим и доста плътен. В най-честия случай към течностите се добавят органични субстанции в малки количества (0,1 %). Когато към неорганични киселини, особено солна, сярна и фосфорна, бъде добавен дибензилсулфоксид например, се намалява влиянието на празната стоманена повърхност при ръждясването, но не повлиява ефективността на ръждата. Органичните инхибитори се използват особено много в нефтените рафинерии.

От неорганичните инхибитори от значение са хроматите и нитратите, които се добавят в охладителни води, като се използва по 0,5% на един цикъл. Заедно с гликола те са съставки на мразоустойчивите охладителни течности на превозните средства. Като образуватели на покривен слой във вода се използват също силикати и фосфати. По този начин корозията в съоръженията за снабдяване с топла вода се намалява. Подобни инхибитори могат да се използват и при атмсферен въздух, но когато е ограничена циркулацията на свободен въздух. Това се използва при процесите на опаковане на метални изделия. Един типичен представител е дициклохексиламониев нитрит (LeuKorrosion) - лека жълта пудра, която улавя въздуха и неговите пари по вътрешната стена на опаковката и се отлага отдолу на метала като тънък инхибиторен филм. Тези инхибитори се наричат парно-фазови инхибитори поради начина си на действие. Могат да се наслоят върху хартия – инхибиторна хартия (Leukorrosionpapier). Тя се използва за опаковане на метални изделия. Преди всичко се използва при фини механични и прецизни уреди, защото защитата чрез омазняване или боядисване може да се загуби.

Метални покрития

Добавянето на метални слоеве е пасивна антикорозионна защита също като използването на неорганични или органични покрития. Металните покрития се изработват предимно върху стомана. Следователно те трябва да кородират по-бавно от стоманата. Също така покритието трябва да покрива плътно и яко долната повърхност. Така възниква взаимовръзка между технологията на получаването на защитен слой; на основния материал и на покриващия метал.

В следващата таблица са представени процесите на покриване на металите.


Покриване на металите


Алуминий

Кадмий

Олово

Цинк

Галванично

Отлагане

_

+

+

+

Метализация чрез

Разпрашаване


+

(+)

_

+

Метализация чрез

Потопяване

+

_

+

+

Изпарение във вакуум

+

-

-

-

Дифузия

+

-

-

+



+ широко използван

(-) рядко или неизползван метод



Трайността на металното покритие зависи от неговата дебелина.



Дебелина на слоя в

микрометри











Загуби при галванични покрития в различни части

1 – Индустриални части

2 – Градове

3 - Села

Относно цинкови и кадмиеви покрития схемата показва принципното поведение, като не са взети предвид агресивността на въздействащото средство и свойствата на основния материал. Също както при корозията на стоманата и тук атмосферата в индустриалните части е най-агресивна, след това в градските и накрая в провинциалните. Цинковите покрития при еднаква дебелина са двойно по издържливи от кадмиевите. На морската атмосфера и двете покрития са еднакво надеждни, но цинкът е за предпочитане заради икономически фактори. Кадмият показва висока издържливост на кондензати, ръчно заваряване и на карйните продукти от разлагането на термореактивна пластмаса. Поради това покадмовани елементи са много предпочитани в електротехниката и електрониката, където те често са преработвани чрез пресоване.

Съществува още една особеност при тези покрития: Чрез обмен в подкиселен натриев или калиев хромат разтвор повърхността на метала се пасивира, като собствената корозия се забавя и покритието има по-дълъг живот. Покритията имат оцветяване с цветовете на дъгата, което е белег за висока антикорозионна защита.

Дебелината на покритието не се избира произволно, а се определя според произяводствения процес и икономическите фактори. Могат да бъдат обособени следните стойности:

Корозия и антикорозионна защита на материалите facebook image
Публикувано от: Донка Желева

Машинни елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.