от 2 до 10 години затвор.
Няма да преразглеждам ролята на Ботев в българската история. Оценката на една постъпка не е оценка на личността, нито на идеалите й. Важни са фактите, а няма съмнение, че с отвличането на кораба Радецки Христо Ботев извършва един класически терористичен акт с политическа цел. Затова го включвам в тази книга.
Радецки не е случайно избран, нито пък използван само като превозно средство. Още през 1875 г., дълго преди избухването на Априлското въстание, Ботев планирал да отиде в Свищов с параход, да го изгори и съсипе и за 12 часа да стигне в севлиевската гора, гдето щял да се удържи в нея много време, дордето европейците припознаят правата на България. Захари Стоянов привежда свидетелствата на Иван Андонов и Стою Филипов. Така че замисълът изглежда си е на самия поет, макар че след Освобождението за неговото авторство са претендирали мнозина (според Захари Стоянов поне 20-25 души).
Този романтичен план не е оригинален. В основни линии той е заимстван от италианския революционер Карло Пизакане. През 1857 г. той с 24 свои другари завладява в Средиземно море кораба Каляри, слиза на остров Пондза и завзема замъка там, използван като затвор. Към отряда на Пизакане се присъединяват около 300 затворници революционери и с кораба стигат до неаполитанския бряг, където след отчаяна битка са разгромени, а Пизакане и много от тях загиват.
Ботев несъмнено е имал за пример Пизакане, а също войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тяхната чета от 127 души е най-голямата в историята на българското освободително движение дотогава и носи адрес до посланиците на Великите сили заедно с други пропагандни материали. Очевидно четата е искала да привлече вниманието на европейското обществено мнение, но това става едва след нейното изтребване. Любопитно е, че още през 1871 г. Ботев пише статията Петрушан, посветена на двамата войводи, като за мото използва стиховете, посветени на Пизакане. Не е чудно, че осем години след смъртта им той използва техния план, като отчита и отстранява неговите слабости.
Всяка чета, тръгнала от Румъния, трябва да прекоси по някакъв начин Дунава. Хаджи Димитър и Стефан Караджа използват салове, четниците на Таньо Стоянов минават реката с лодка. И всички дотогава се стремят това да става тихо и незабелязано, за да изненадат турците. Ботевата цел, напротив, е съвсем друга още със слизането на българския бряг да привлече вниманието на международната общественост, без при това да