КОПНЕЖЪТ ПО РОДНОТО

НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ

В "СКРИТИ ВОПЛИ" НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

(ЛИС)

1.Увод

В основата на своята елегия Скрити вопли Димчо Дебелянов поставя темата за родното.Творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална лирическа повест за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него.

2.Теза

Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи.Героят страда,защото се е отделил от близките си и е тръгнал по своя път.В живота той среща само студенина и враждебност.Това го кара да се връща към спомените за родния дом,но завръщането му е неосъществимо.Така че единствената участ на героя остава тихата печал.

3.Аргументативна част

Лирическият герой жадува да се потопи в тишината и спокойствието.Този копнеж го е въвел в едно нереално време, несъществуващо и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащината къща.

В първата строфа се налага мекотата на свечеряването и постепенното изчезване на светлината.Вечерта символизира времето за отмора,времето,което предразполага завръщането у дома.

Втората строфа задълбочава основното чувство и желанието за отдих.Появява се образът на майката,излъчваща доброта и сигурност.Тя единствена ще разбере героя.Ще гоподкрепи.Нейната любов закриля и извисява,приласкава и опрощава.Така героят влиза в свещеното пространство на дома.Неговите измерения са стаята позната .старата икона и прагът,който е границата между суровия враждебен свят и топлият уютен роден дом.Иконата е тук,за да пренесе молитвите за покой на героя от земята към небето.Молитвите звучат като признание за безсилието му да победи злото.Той всъщност е готов мълчаливо да понесе своята съдба.Срещат се изстрадала майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена.От страна на сина -в един жест: сложил чело на безсилно рамо, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречистващо душата повторение: мамо, мамо. А от страна на майката бленуваната усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.Изобразената среща, сакрализираща майката,не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъстващо напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване.Лирическият герой "изживява" във въображението си края на своя житейски път.Не толкова предчувствието за близката смърт е важно,колкото изразът на признанието за поражение и примирение.

Последните два стиха са поантата и звучат като стон на безнадеждност.Напразен е споменът за щастливото минало,защото не му носи утеха.Завръщането му е само мечта,а героят остава завинаги чужденец в света.

4.Заключение

В елегията си "Скрити вопли" Дебелянов отправя посланието,че човек трябва да пази родовите си корени,да открие духовните опори на своя живот и да намери себе си