Копнежът по родното в Да се завърнеш

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена модерна душа е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност. Спасението от всичко лошо се крие в светлия спомен за миналото, за родния дом и неговите уют и спокойствие.

Копнежът по родното е изграден чрез душевните състояния и преживявания на героя,в неговите размисли и спомени за майката. С думите на автора,бащината къща и нейния праг ,с двора,със стаята позната и старата икона,с присъствието на човекът,който го е отгледал,се усеща желанието му да се завърне. Стилизацията на образа носи внушение за сакралност на майчиното присъствие. Родното за лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата,в пристан и заслона за скрития вопъл на духа.

Мотивът за завръщането в чистия свят на детството е перносифициран в образа на родния дом, при опрощаващата майка. Поезията на Дебелянов е вътрешно насочена към дома и той се явява като един от смисловите центрове в поетическия му свят. Завръщането в родния дом е завръщане в свят, изпълнен с безгрижие и мечти, с обич и топлина. Домът присъства в пространството на родното чрез иконописното присъствие на майката. А майката за Дебелянов е не само изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, но и опора, изпълнена с нежност и безсилие едновременно. Нейната усмивка блага е последен пристан изаслона, който връща на героя изгубената топлина. Майката е може би сравнена с иконата(старата на прага-старата икона).

В елегията Да се завърнеш в бащината къща нежно и донякъде неопределено са загатнати причините, които водят блудния син към бащината къща. Тези причини са свързани с настоящото нерадостно битие на героя, с носталгията му по топлия свят на рода, с копнежът му към родовите корени. Лирическият глас е подчинен на желанието на героя да намери пристан и утеха. Така, угнетената душа на поета, сблъскала се с безброй разочарования, се завръща в своя тих и уютен пристан:

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.