КООРДИНАЦИОННА РОЛЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА

НЕРВНА СИСТЕМА

Сложните индукционни взаимоотношения между процесите на възбуждане и задържане на ц. н. с. лежат в основата на нейната високо-координираща роля.

Всички дейности в организма са високосъгласувани и координирани. Особено подчертано това се наблюдава при мускулните съкращения, чиито гладкост, съгласуваност и хармоничност са основното условие за извършване на сложните и фини движения при трудовия процес, спорта, изкуствата и т. н.

Разглеждайки особеностите в дейността на ц. н. с, ние видяхме, че въз-будният процес има голяма склонност към ирадиация. Вследствие на това във възбуждане биха се въвлекли центровете на редица мускулни групи и движенията биха били много разхвърляни, некоординирани и нецелесъобразни. Възникващият обаче по силата на едновременната отрицателна индукция процес на задържане в центровете около изходното възбудно огнище ограничава възбудния процес, концентрира го и го насочва само в определена посока към органа, който действително трябва да бъде въвлечен в реакция. Няма случаи на регулация от страна на нервната система на едни или други функции в организма, където да не участвува в по-голяма или по-малка степен задръжният процес. Нашата дейност е строго ограничена и съгласувана, поставена в определени рамки поради това, че импулсите, постъпващи в ц. н. с, предизвикват не само възбуждане, но и задържане, което ограничава сляпата ирадиация на възбуждането, в резултат на което тази ирадиация взема избирателен характер. Говорейки за задържането като фактор, който ограничава разливащото се възбуждане и го поставя в определени рамки, определящи високата координация на реакциите, големият съветски физиолог Ухтомски пише: Възбуждането е див, неодялан камък, който чака своя скулптор". Скулпторът, който извайва камъка и дава красотата и фиността на фигурата, е задръжният процес.

В това именно се състои първата и най-важна роля на задържането неговата координационна роля, която се е изработила във филогенезата и е късна придобивка на еволюцията. Друга не по-малко важна роля на задържането е неговата предпазна роля. Такова предпазно задържане възниква във всички случаи, когато върху организма действат свръх силни дразнители," превишаващи функционалните възможности на нервните клетки. В такъв случай вместо свръх силно възбуждане в тях възниква задържане от типа на парабиотичното задържане, което ги предпазва от функционално пренапрежение, изтощение и разрушение.

Следователно в зависимост от биологичната роля, която играе в организма, задържането бива два вида координационно и предпазно.