Контрол и санкции в туризма

Увод

От гледна точка на факта, че туризмът е социална дейност и обхваща отношения, свързани както с индивидите, така и с финансите, то туристическата дейност подлежи на контрол, регулации и нормативно поставяне на определени изисквания. Трябва да се посочи, че контролът и регулациите в туризма далеч не са само в рамките на определено национално законодателство, а попадат в рамките на международното регулиране.

Международното регулиране на туристическата дейност следва да се схваща като разработено и добре аргументирано на основата на процесите за устойчиво и перспективно развитие на туризма на комплекс от мероприятия, норми и правила за осъществяване на ефективно управление на туристическата дейност. Сред основните дейности на международното регулиране са:

• установяване на еднакво равенство, права и задължения на отделните страни, райони и стопански единици за участие в предлагането на туристически услуги и тяхната реализация на пазара;

• осъществяване на взаимодействие между отделните туристически субекти и стандартизиране на обема и качеството на предлаганите услуги на туристите;

• осъществяване на контрол по всички форми на туристическа дейност.

В България, през последните няколко години имаше промени в туристическото законодателство, с цел уеднаквяване на правото на страната с достиженията на ЕС и въвеждане на постулатите на европейските директиви в българското законодателство. В този смисъл, промени настъпиха и по отношение на контрола върху туристическата дейност.

В настоящата разработка ще се разгледат основните позиции на контрола, осъществяван върху туристическата дейност и върху туристическите икономически единици в страната, на базата на Закона за туризма и останалите нормативни документи, определящи насоките на контрола.