Чудомир

Конституцията!

Откога разправям аз: конституцията бабам, конституцията! - ама не ме

слушат. Държиш ли здраво за дисциплината, изпълняват ли се точките на

закона, спазва ли се чинопочитанието - и ред ще има, и плодородие ще

има, и парици ще си имат хората. Мене питай за тия работи, знам ги аз,

не ме гледай, че съм със скъсана шапка и не мога да се засмея от

сиромашия. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в

околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Строгост

имаше, подчинение имаше и всеки си знаеше мястото. А сега? Куче влачи -

диря няма. Характерност няма, личности няма и не се спазва

конституцията. Не се държи на основния закон на държавата. Мръдне ли

встрани Иван - баста! Дръпни му една глоба, и толкоз. Шавне ли Първан -

баста! Никакви отстъпки, никакви изключения! И подхванеш ли една работа,

докрай ще я караш. До дупка, дето има една дума.

Като поех управлението на селото тогава, дойде ред например да се връчи

призовка по някакво регулационно дело на Деня Възела. Близък ми е,

роднина ми е по женска линия, ама не е важно. Изпратено е, трябва да се

връчи. Няма ваши, няма наши. Всички равни! Хубаво, ама той кръшка, крие

се и не ще да я получи, за да се отложи делото.

Пращам разсилния да му я занесе. Отива той и след малко се връща.

- Няма го, кай, в село. В гората бил.

- Как така го няма, казвам, как смее да го няма? Питал ли е, взел ли е

позволително?

- Не е, казва, но жена му тъй рече.

- А бе аз преди малко го видях, като носеше месо в къщи. Около кило и

половина агнешка предница с два бъбрека. Веднага да идеш пак, казвам.

Отиде повторно той и след десет минути пак се връща.

- Не се оказа налице пак, господин кмете. И колата му е в двора, кай, и

брадвата му е на дръвника, а той не се оказа.

- Ще се окаже, думам, ще се окаже и цял ще се покаже, ама кога обърна

другото листо.

И нали си познавам хората, нали ми са известни Възеловите дяволии,

креснах отново:

- За трети път ще идеш, за четвърти, за пети - сто пъти ще идеш, ще

правиш, ще струваш, докато му не откриеш дирята, няма да се връщаш.

Отиде пак разсилният, мушил се насам-натам из градините наоколо, питал,

подпитвал съседи и разбрал, че Деньо си е дома, но се крие в плевника.

- Добре! Прекрасно! Ще го намеря аз и ще му връча призовката до утре,

па, ако ще, и турско да стане. Да се знае, че тук има управление, че

здрава ръка има и че параграфите се изпълняват точ в точ.

Понеже се беше мръкнало вече, оставих само наблюдателен пост около тях.