4.БК от 1991г възприема закрилата на човешките права и свободи, като стратегически ориентир и като мяра за наличието на законосъобразно държ.3у-ние. Следва да се подчертае, че съществува разлика м/у закрилата на човешките права и в действителност. Държавите в преход изпитват огромни трудности да приложат на практика гаранциите за човешките права и свободи. България има големи затруднения на т.н. социални и икономически права. Граждански права и икономически и социални права. България неразполага с бюджетен ресурс за изпълнение на социални ангажименти към народа. БК отделя масирано и на трите категории човешки права. Императивата за закрила на човешките права и свободи преминава, червена нишка през цялата К. Закрилата на човешките права съставлява ядрото на БК. БК от 1991г. Представлява политически компромис не предвиди достатъчно всеобхватно гаранции за правата на уязвими социална групи, като малцинствени общности, пенсионери, деца в риск, самотни майки. К се отличава с известен наивенитет, което според редица чуждестранни изследователи е остатък от авторитарния подход. БК се х.ра и с някои постижения. Подобрен каталог на човешките права и свободи, които от позицията на 2006 вероятно ще изглежда, като една даденост, че гражданите се закрилят от закона. Към 1991 това беше необходима стъпка в посока на неотложното демократизиране на страната. Гл. 2 е доста критична заради липсата на конкретика, но това неможе да бъде обяснено с липсата на традиционни конституции. БК отдели специално внимание на м/народните договори ратифицирани в страната стават част от българското законодателство. Значителен брой договори в с-мата на м/народната организация и т.н. БК от 1991 възприе тезата, че на гражданите е позволено всичко, което не им е забранено. За държавния апарат е обратното. Либералния подход към гражданите и рестриктивен към държавните органи. Страната ни е изградила предпоставките за утвърждаване на модела на правова държава. В БК в нейния преддоговор откриваме понятията демократични, правова и социална държава. Понятието социална държава има специфично значение и предполага едно успешно съчетание м/у управленската зрялост и наличие на бюджетен ресурс. В РБ термина соц.държава често се използва по начин който го свързва със свръх очакване. Но термина соц.държава неможе да бъде панацея за тежките соц.проблеми. БК от 1991 постави началото на един мъчителен процес на трансформация на българският държавен апарат и на обществото, като цяло. Трусовете свързани с прехода неизбежно рефлектираха в/у КПД на К послания и обезсмисли значителна част от гаранциите в нормативната уредба. Закрилата на човешките права и свободи бе силно затруднена от липсата на политическа стабилност в страната. БК от1991 представляваше един мощен импулс за промяна, който допринесе за успешното утвърждаване на правозащитни модели на държавно у-е. Трудностите при гарантирането на човешките права и свободи през последните 16 години са факт, но немогат да се сравнят със съседните страни. Евентуално етническо противопоставяне в РБ би довело до необратими процеси, които ще обезсмислят усилията на български народ през последните 16 години.

5.Моделът на правова държава според някои анализатори има своя генезис още в Античността и по-конкретно в Древна Гърция и Древен Рим, тъй като през тези епохи държавното управление макар и тиранично и робовладелско е правило целенасочени опити да бъде в махсимална степен да се доближи до социалните потребности. В същностният смисъл на думата. Моделът на правова държава е теоритично обоснован и впоследствие приложен на практика едва през посл. 140-150г. Моделът на правова държава е привличал и европейските държавници и мислители и през средновековието и Европ. Възраждане. Безспорно обаче Средновековието няма да бъде запомнено като епоха, през който справедливостта е тържествувала в държавно у-ние. През Европейското Възр. В Европа настъпват дълбоки трансформации във всяко отношение, което налагат създаваното и утвържд. На нова ценностна с-ма в политит. Живот. Тази необходимост се усеща все по-силно в периода около Фр. Революция, когато не само във Франция, но и цяла зап. Европа, Монархическия модел във варианта абсолютна монархия е изчезнал. През втората половина на 19в в Европа отново започват трансформации водещи до необходимостта от промени в политич. Нрави и всичко това е резултат от все по-интензивния м/ународен търговски обмен и безпрецедентната индустриализация в онази епоха. Тогава в Европа възникват и т. Нар. Национални държави-Германия, Исталия и др. Това е периодът, в който нац. Освободителнто движение на Балканите се увенчават с успех и така създадените национални държави изпитват остра потребност от