Константин Преславски живот и творчество.`Азбучна молитва`. Декламативна поезия. Акростих.

Константин Преславски е книжовник, който доразвива Кироло-Методиевото дело и организира българския духовен живот в тогавашната столица на България Преслав през т.нр. Златен век на българската култура. Освен с богословска дейност, той се занимава и с литературно творчество. Превежда творби като `Слово на Антоний Александрийски против арианите`, пише Учително евангелие, което се състои от четири части Азбучна молитва, Проглас, 51 беседи с евангелски тълкования, Черковно скъзание и т.нар. Историкии. Биографичните сведения за този автор са оскъдни. Предполага се, че Константин е принадлежал към Симеоновия книжовен кръг в Преслав и е един от преките ученици на Кирил и Методий. Участвал редом с тях в просветителската дейност във Великоморавия. Избран за български епископ в Преслав, воденот чувството си за дълг. Заедно с преводните си книги той създава и оригинални творби, вдъхновени от новата писменност на славянските народи, за възхвала на буквенното слово като нов път и възход на народите, които имат неговата светлина. Най-известна сред литературните му творби е Азбучна молитва. Тя е истинска поетична творба, една от малкото в старобългарската литература, отличаваща се с висок творчески заряд и изкусна стихотворна форма. Чрез формата на акростиха се вплитат последователно поредните букви на глаголическата азбука, изписвайки имената си, което помага да се запамети по-лесно азбуката. Азбучна молитва отразява един много важен момент от живота на народа ни приобщаването към християнството и оттут необходимастта от утвърждаването му чрез писменото слово. Тъй като за средновековния човек всичко добро и ценно идва от Бога, в началото на стихотворението Константин Преславски се обръща към Бога с молба, за да получи истинско вдъхновение. Защото словото е Божии дар, затова с божествената сила може да бъде прославено. Не за себе си само се моли поетът, а за всички хора, жадни да чуят божественото слово и да открият истинския ред в живота. Сравнявайки Божия закон със светлина, която огрява върващия човек, авторът внушава, че само по този път може да се избегне мракът на невежеството, което го лишава от опора в живота. Непознаващият законите на Бога е сляп и заблуден, а животът му е безсмислен. Като един духовен пастир на своя народ, Константин Преславски се стреми да прослави и да утвърди Божието учение, да просветли сърцата и умовете. Книжовникът Константин има патриотично съзнание. Той вйрва, че азбеката трябва да бъде съхранена за следващитепоколения такава, каквато е завещана от първоучителите. Това е дело, с което всеки българин може да се гордее и книжовникът е образец с отношението си към него. Неговата Азбучна малитва звучи като химн на писмеността. Произведението е оригинална молитва, но идейното му съдържание го разкрива като светска творба. Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм. Вълнението на автора е свързано с това, как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Съзнавайки решаващата роля на книгите в този процес, този искрано вярващ християнин се надява да получи Божията помощ, за да пише мъдро и ясно евангелското слово, да помогне на своя народ. Книжовникът призовава Бога да му даде вдъхновение, за да напише със славянското племе се нуждае от мъдростта, знанието, вярата, добротелта. За всичко това моли Бога сраробългарският книжовник, уверен, че то ще донесе слава и величие на народа му. За да бъде прославен целият славянски народ, книжовникът всеотдайно се стреми към съвършенство чрез себеоричане и