"Мамино детенце"

Увод: В повестта "Мамино детенце" възрожденския писател Любен Каравелов разкрива паразитния експлоататорски начин на живот на българската чорбаджийска класа в последните години преди освобождението и как това съсловие от двигател на обществото се превръща в спирачка за културното му и духовно развитие. Авторът отразява пътя на моралната деградация на "маминото детенце" и причините за пропадането му.

"Образите на Нено и Неновица в I и II глава"

Теза: В първа и втора глава на повестта портретната характеристика, съчетана с наблюдение над речта и мислите на главните герои Нено и Неновица дава ясна представа за тяхното безполезно съществуване, за консуматорския им начин на живот, за липсата на нравствени достойнства. Във физическите и духовни портрети на героите са синтезирани най-характерните отрицателни черти на чорбаджийското съсловие.

"Пътят на моралното падение на Николчо"

Теза: Лошият родителски пример на Нено и Неновица, семейното възпитание на Николчо, ролята на училището, в което учи той и приятелите, с които се сдружава, водят до нравственото пропадане на чорбаджийския син и до двете му кражби, които закъснялата лекция на Нено не може да спре. Авторът справедливо наказва това експлоататорско семейство за физическите и морални насилия над обикновените граждани на Казанлък.

"Немили - недраги"

Увод: Повестта "Немили - недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявания и преките му наблюдения над трудния емигрантски живот на хъшовете, които прогонени от родината си, са принудени да се скитат по чужди земи, но въпреки физическите си страдания и униженията, успяват да съхранят в себе си любовта към отечеството и копнежа към физическата си свобода.

"Животът на хъшове според I и II глава"

Теза: Особено ярка представа за този живот добиваме от I и II глава на повестта, където авторът с помощта на различни художествени похвати - портрет, постъпки, реч, сънища и мечти, разкрива страданието и величието на българските хъшове. Писателят отразява както физическото им състояние, свързано с настоящето в Румъния, така и духовното, свързано със славното им минало и желаното бъдеще в родината - България.

"Речта на Странджата в III глава"

Теза: Особено ярка представа за благородните идеали и възвишени стремежи на страдалците добиваме от III глава, в която Странджата - най-обаятелният герой в повестта, произнася своята пламенна и незабравима реч. Тя очертава смисъла на мученичеството, разкрива всеотдайната жертвоготовност и безкористно родолюбие на българските емигранти.

"Смъртта на Странджата в V глава"

Теза: Смъртта на Странджата е достойна, защото тя е финал на един честно извървян житейски път, отдаден на родината, посветен на борбата за свобода на отечеството. На смъртния си одър героят се държи гордо - той не съжалява за отиващия си живот, а страда, че не загива като истински герой - в битка. Умирайки, знаменосецът завещава своя борбен дух и идеите на борбата на бъдещото поколение борци.

"Подвигът на Македонски в X глава"

Теза: Сред незабравимите герои се откроява Македонски - най-реалистичния образ в повестта. Със своята приспособимост и непредсказуемост, със смелостта и дързоатта си, с всеотдайната любов към България и жертвоготовност за свободата и той е най-колоритния сред хъшовете. Този безстрастен български патриот проявява героизъм, съобразителност, мъжество, извършва истински подвиг, когато преминава през замръзналия Дунав, за да изпълни поръчението на браилските хъшове.

Немили-недраги (1882-1884) е повест от Иван Вазов и един от ранните примери на качествена модерна българска литература. Тя и до днес е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование.