КОНЦЕНТРАЦИЯ НА РАЗТВОРИТЕ

Разтворите, които се използват в практиката съдържат различно количество разтворено вещество. За тяхната характеристика се използва величината концентрация на разтвореното вещество.

Концентрацията се определя от количественото отношение между разтвореното вещество и разтвора.

В зависимост от единиците, с които са измерени компонентите на разтвора (разтворено вещество и разтворител) и самия разтвор, концентрацията е масова и моларна.

Масова концентрация

Масовата концентрация се изразява чрез масата на разтвореното вещество m(А) в единица обем от разтвора.

Бележи се с .

Връзката между масова концентрация, маса на разтвораното вещество и обема на разтвора се дава с израза:

(А) = m(A)/V

Измерва се в kg/m³. Използват се и подразделенията g/l и g/ml.

Пример. Колко грама CuSO₄ се съдържат в 50 ml разтвор с масова концентрация 0,4 g/ml. Каква ще бъде масовата концентрация на разтвора, ако се добавят още 30 ml вода.

Дадено: Търси се:

V=50 ml (преди разреждането) (CuSO₄) след разреждане=?

(CuSO₄)=0,4 g/ml

V(Н₂О)=30 ml

Решение:

Изхождаме от зависимостта:

и го преобразуваме за масата на CuSO₄: m(CuSO₄) =(CuSO₄).V= 0,4 g/ml.50 ml =2 g

След разреждането на разтвора неговият обем става 80 ml. Сега определяме (CuSO₄) след разреждането:

Моларна концентрация

Тя бива моларна концентрация по обем и моларна концентрация по маса.

Моларната концентрация по обем показва количеството разтворено вещество в молове n(A), което се съдържа в единица обем от разтвора V. Тъй като моларната концентрация по обем се използва най-често, тя се отбелязва само като моларна концентрация с(А). Записва се с израза: с(А) = n(A)/V. Измерителната единица е mol/m³. Използват се още mol/dm³=mol/l и mol/сm³=mol/ml. Единиците могат да се превръщат една в друга: