Комуникационни умения

Организационния стрес

Още през втората половина на 19-ти век, френския физиолог Клод Бернар пръв е посочил ясно, че вътрешната среда на живия организъм трябва да остава приблизително постоянна независимо от промените във външната среда. Той е достигнал до заключението, че постоянството на вътрешната среда на организма е основно условие за свободен и независим живот, за неговото съществуване и независимост от външни обстоятелства Бернар приема, че постоянството на вътрешната среда е доказателство за съвършенството на организма, тъй като индивидът бързо компенсира измененията, които настъпват под влияние на промените във външната среда и отстранява основните дестабилизиращи фактори.

През 1932г. изтъкнатият американски физиолог Уолтър Б. Кенън публикува своя научен труд Мъдростта на тялото, в който обобщава провежданите от него в продължение на целия му живот изследвания върху конкретните механизми, поддържащи нормалното равнище на захарта, белтъците, мазнините, калция, кислорода и температурата на кръвта, както и върху много други специфични индивидуални адаптивни механизми. Той обявява в научните среди за наблюдаваното в провежданите от него експерименти екстрено отделяне на адреналин при емоциите страх и ярост.

Кенън разглежда организма като единно цяло, което може оптимално да се приспособи към измененията на околната среда. Именно той, през 1926г. предлага координираните физиологични процеси, които поддържат преобладаващата част от устойчивите състояния в организма, да получат наименованието хомеостаза (от старогръцките думи homoios подобен, и stasis състояние), т. е. способността да се поддържа едно и също, или статично състояние. Сложните организми трябва да поддържат относително постоянна вътрешна среда, за да оцелеят и се движат свободно при променящите се и често неблагоприятни условия, които ги заобикалят.

Кенън описва резултатите си като причини за поддържане на стабилни състояния в отворените системи, какъвто според него е човешкия организъм. Главна роля в поддържането на хомеостазата, взаимодействието с външната среда и адаптацията той определя на нервната система централна и вегетативна, и най-вече на таламуса и хипоталамуса, под чиято егида стават висцералните преобразувания. Централната нервна система осъществява контакта с външния свят, а вегетативната поддържа хомеостазата, като условие за запазване на живота чрез дейността на симпатико-адреналиновата система, мобилизираща организма за борба, или