1.Въведение

При проектирането на вградени микрокомпютърни системи основните изизсквания към паметите са цена, консумирана мощност, бързодействие и възможност за запомняне на информацията при изключено захранване.Съществуват две групи памети:

• Памети за четене/запис, които са известни и като памети с произволен достъп (RAM).

• Памети за четене, които се използват за програми (ROM).

Паметите тип RAM се подраздлят на статични(SRAM) и динамични (DRAM).

Паметите тип ROM включват три основни групи:

Памети които се програмират от производителя.Тези памети магат да бъдат с ниска цена ако се произвеждат в големи количества.

Програмируемите памети за четене имат предимството , че информа-цията в тях се записва от потребителя. Програмирането може да се извърши еднократно.

Процесът на проектиране изизсква и памети, които могат да се програмират многократно(EPROM). Имформацията в паметите EPROM може да се изтрие чрез ултравиолетова светлина или чрез специален електрически режим.Паметите EPROM се подразделят и на такива които се програмират в схемата (Flash) и извън схемата.Паметите тип Flash предлагат по-голяма плътност от другите видове технологии за памети.Те са бързи, надежни и за подходчщи за голям спектър от проложения.

Микрокомпютърните системи се характеризират с широк спектър от приложения и масово производство.Като типични примери могат да се посочат битовата електроника, периферни устройства за компютри и управляващи