Компютри. Компютърни мрежи.

Компютърът е комплекс от програмно управляеми устройства, осигуряващи многостъпков процес на съхранение и преобразуване на данни и извеждане на резултат в съответствие с програми, използуващи обмен на информация (управленческа, системна и данни) с потребителя. Компютърът се характеризира с четири основни свойства:

1. Програмируемост, т.е. задаване на последователност от действия и операции, които могат да бъдат съхранени и използувани многократно

2. Универсалност на представянето и обработката на числови и символни данни

3. Самоконтрол на всеки етап на обработка на информация

4. Поддържане на диалог с потребителя с цел информация за състоянието на апаратните и програмни ресурси на компютъра и тяхната настройка и конфигуриране, редактиране на програми и достъп до паметта.

Предисторията на средствата за автоматична обработка на информация започва с механичната аритметична машина на Паскал, създадена през 1645 г. Едва след 185 години - през 1830 година, идеята за автоматично изчислително устройство е възродена и ясно изказана от Чарлз Бабидж с работата му по така наречената диференчна машина, описана подробно през 1842 г. от Менабреа в швейцарско научно списание и преведена на английски от сътрудничката на Бабидж дъщерята на Байрон Леди Ада Лъвлейс, която е и първият програмист в съвременния смисъл на думата. През 1855 г. шведите Георг и Едуард Шютц демонстрират на изложението в Париж диференчната машина, получила златен медал, която по поръчка на английското правителство е копирана от Донкин и използувана за застрахователни разчети. В следващите години се правят нови варианти и подобрения на диференчни и табулиращи машини, които разширяват приложенията си за различни изчислителни процедури, свързани с имената на Х. Бабидж, Дж. Грант, Л. Комри. Стъпка в развитието на изчислителната техника прави Холерит в периода 1884-89, като конструира първите табулиращи, сортиращи, сумиращи и печатащи машини на основата на перфокарти, които се развиват и усъвършенствуват до края на Втората световна война. ( Текстилецът Жакар е използувал още през 1801 г. за автоматично управление на тъкачни станове.) През 1911 г. компанията на Холерит прераства в бъдещия гигант на изчислителната техника IBM.

Същинската история на електронноизчислителните машини, означавани днес като компютри, започва след Втората световна война с построяването на първата функционираща електронно-изчислителна машина със собствена памет и управление чрез програма - ЕНИАК ( Electronic Numerical Integrator and Computer ), създаден от Моучли и Екърт през 1945г.

Заслуженото трябва да се отдаде и на Тюринг и Джон фон Нойман за теоретичните им разработки; Айкен, създал първото изчислително устройство с програмно управление на релета, известния Марк-1, завършен в Харвардския университет през 1944 г. , а през 1947 - Марк-2 на базата на 13000 релета; на Цузе, построил през 1941 г. програмно-управляема релейна машина за решаване на задачи по строителна механика, а през 1945 г. и универсална изчислителна машина - Z4; Щибитц - изчислително устройство за работа с комплексни числа ( Модел-I 1937) и Джон Атанасов, чийто приоритет в създаването на електронни памети и идеята за електронно-изчислително устройство са безспорно доказани през 1970г. след съдебен иск от IBM. Федералният съд на САЩ постановява , че първата електронна сметачна машина е изобретена от професора по физика Дж. Атанасов през 1939 г. в Айова, въпреки че не била завършена окончателно.

Поколения компютри

За период от половин век идеологията, градивните елементи, архитектурата, технологиите, периферните устройства и програмното осигуряване на компютрите се изменят няколко пъти радикално, формирайки