Комитология процес на вземане на решение в областта на отбраната и сигурността на ЕС

Както е известно, изграждането на ЕС е осъществено на базата на два антагонистични модела на вземане на решения: от една страна е наднационалният подход, или подход на Общността ("първи стълб" на ЕС*), а от друга страна е принципът на междуправителственото сътрудничество ("втори и трети стълб" на ЕС). Решенията в областта на правосъдието и вътрешните работи попадат във втората категория. При първия модел на вземане на решени, европейските институции се ползват с независимост спрямо държавите- членки, докато при втория договарянето се осъществява на междуправителствено равнище.

При подхода на Общността, реалното вземане на решения става в процес на тясно сътрудничество между основните институции на ЕС: Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК). При втория модел вземането на решения става в рамките на Съвета, който в зависимост от въпросите, които се обсъждат, се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации. Решенията при втория модел се вземат чрез квалифицирано мнозинство, при това често при закрити врати, като при важни причини от национално естество всяка държава- членка има право на вето върху гласуването с мнозинство.

Съжителството на двата модела на вземане на решения в много случаи се оказва невъзможно и затруднява значително демократичния процес в ЕС. Като пряко следствие се наблюдава стремеж от страна на Съвета да игнорира постоянно нарастващите претенции на ЕП за повече прозрачност и отчетност при вземане на решения, формулиране и осъществяване на общоевропейските политики. Типичен пример в случая може да се даде с взимането на решения в областта на отбраната и националната сигурност. Както е известно, ОВППС е подчинена изцяло на принципа на междуправителствено сътрудничество. В този случай, има типичен пример за проблеми при взимане на решения .Конкуриращите се идеи за начините на вземане на решения, или коя институция да има контрол върху външната политика, вкл. върху сигурността и отбраната - ЕК или Съвета, както и стремежът на ЕП да разшири участието си в цялостния процес на вземане на решения довеждат според някои съвременни анализатори до появата на ново институционално явление в ЕС, определяно като "брюкселизация" ("brusselisation"). Този термин предлага разбирането, че компетенциите в областта на външната отношения, сигурността и отбраната на ЕС остават преди всичко