Коментирайте художественото пространство в Шибил

В Йовковите разкази художественото пространство се реализира чрез опозицията център периферия. Светът на Йовков е представен като безкрайна равнина, в центура на която е всичко хубаво и светло, а покрайнините носят зло и нещастия.
В цикълът разкази Старопланински легенди се появява и още една опозицияв изграждането на художественото порастранство а именно простиворечието между горе (Балкана, планината, гората) и долу (полето, равнината, селото). Подобно на ботевото виждане, и в Шибил горното пространствое одухотворено. То вгражда свободното, своенравното, неподчинимото в героя, а долното пространство символизира уседналост, улегналост и подчинимост на традициитеи обществото.
Горното пространство обхваща планината, Балкана. Характерна за него е асоциацията му с хайдутството, със свободата. Планината е домът на Шибил неговото убежище, гнездо неговата сигурна и безопасна среда, където няма робство. Тя е част от самия него тя е свободния дом на хайдутина. Йовковски одухотворена в унисон с вътрешния свят на героя, планината дори усеща липсата му: Планината се беше спотаила, тиха, змаислена, сякаш гледаше след Шибил и питаше: Къде е?.
Но и художественото пространство отразява живота на героите любовта и предусещането за нейния избор. Когато Шибил започва да се замисля, изоставен от другарите си, как да постъпи и когато любовта и обичта му към Рада стават все по силни планинското му убежище започва да му се струва все по-неуютно, все по-нетърпимо.
Краят на гората и началото на полетоса не само пространство, но и екзистенциална граница, символизираща междинната, ничията, среда, в която се озовава Шибил: Слязоха долу, минаха през гората, която не беше се развила, и излязоха на пътя сред джендемите. Това място беше най-страшното. Тук пътят се вглъбяваше навътре в дола, извиваше се по едната и по другата страна, чертаеше два кръга, два обръча на капан, в който много хора бяха намерили смъртта си. Тук художественото пространство символизира прехода към долното пространствона селото и полето символизира избора на Шибил и загатва края на разказа. Въпреки че самият Шибил предусеща опсаността и капана, който му се готви, той избира Рада и отивайки в селото намира смъртта си.

Героят навлиза в долното пространство двата обръчана смъртта символизират характерната за Йовков периферия на художественото пространство. Но за Шибил, който идва от Балкана; за хайдутина, приближаването към центъра не означава доближаване към сигурното, към безопасното, а точно обратното. Прибирането в дома, преминаването в полето е наближаване на опаснотстта, влизане в капана и изборът на любовта до смърт. За Шибил, чийто истински дом като хайдутин е планината високото, а самият той идва от периферията, центъра и селото са напознатото, опасното, лошото. Символиката на художественото пространство в сравнение с другите разкази е обърната.

За българина традицията е от изключително важно значение. Тя е онова, което запазва националния дух по време на турското робство. И затова на всичко, което е в разрез с нея, се гледа с лошо око, с недоверие и критика. Всичко което е далече от установения ред предизвиква неодобрение, съмнение, а понякога и страх. Това се вижда и в Йовковия модел на художественото порстранство. Балканът, планината, високото, неравното се асоциира със значението на различното,