Коментарен текст на ,,Серафим

Йордан Йовков свързва своя живот и творчество с естетическата програма на литературата през 30 те години когато има подвиг-завръщането към родното и родовото,но на нов художествен принцип-родовото да се разглежда като философски богато и то да се съизмерва със съответната мярка ценност.Йовков се изявава като модерен творец и не е тълкувател на социалното страдание на човека,какъвто е Елин Пелин,но тънко наблюдава и анализира психологическите състояния и душевните драми,породени от несъвършенството на социалния свят.Това определя и новата поетика на разказите на Йовков разказ,характеризиращ се със заплетена фабула,с модерен психологически език и художествена описателност,която превръща творбите на писателя в шедьоври.Поради сложността на живота и нравственото измерение на човека,Йовков намира оригинална форма на разказване-цикличността.Неговите сборници и до днес са уникална проява на новаторство:,,Песента на колелетата, ,,Старопланински легенди, ,,Последна радост , ,,Женско сърце и др.

Хуманистичният патос на тези сборници атестира този модерен разказвач като най-големият човеколюбец,който мечтае чрез своите герой (Сали Яшар-Песента на колелетата,Серафим от едноименния разказ,Люцкан-Последна радост и др.) за свят на хармония,човещина,благородство и творчество.Тази мечта превръща разказите му във философско послание човекът да се приема за ценност.

Точно в този ред от мисли е представен и разказа ,,Серафим.Сюжетът на това произведение е свързан с проявата на човешкото благородство.Серафим е Йовков чудак,който от 15 години дарява безвъзмездно пари си,който е изкарал с много труд на бедните хора в нужда,това негово благодеяние го превръща в истински човек.

В художественият образ Серафим,Йовков излага своята мярка за човешкото величие и внушава идеята,че не винаги външният вид е определящ за душевното богатство на човека.Дори и кръчмаря Еньо е удивен от това как изглежда Серафим,защото той изгражда критерият