Коментар в/у мита за Сизиф

В митовете обикновено се разкриват представите на човека за света около него.Елините си обясняват всичко случващо се,че е по волята на боговете.Според тях боговете имат право за всичко и тяхната воля винаги трябва да се спазва.Много често те си задават въпроси за смисъла на човешкото съществуване.Един такъв мит разкриващ тези мисли е" Митът за Сизиф",в който основната тема е за човешкото съществуване-имали смисъл това съществуване или самоубийството е най-доброто изходно положение.

Очертаващият се проблем в този мит е "дали Сизиф постъпил правилно,като дал безсмъртие на хората или предателството му спрямо боговете и наказанието което последвало е справедливо"

Сизиф от една страна е благороден,защото иска да помогне на човечеството да просъществува по-дълго време,но от друга страна,като предава боговете,той проявява отрицателни качества,"предателството"е доста голям грях.

Сизиф се явява като символ на мъченик,деятелен човеколюбец и бунтар.той искал да се противопостави на строгите правила на боговете.След като разбира тайната за безсмъртието я дава на хората,въпреки че знае,че боговете ще си отмъстят за това.

Една от причините заради,които Сизиф постъпва така,е за да покаже на боговете,че не само те могат да бъдат безсмъртни.Според него живота на унизения и подложен на страдания човек е абсурден.За него няма смисъл надхвърлящ живота.За "героя" е по-важно да намери някакъв смисъл за съществуването си и да остави някаква следа в човечеството,въпреки че усъзнава абсурда,който върши.той главно се опира на гордостта си и мисълта си за справедливост.Сизиф е един от многото жертви на несправедливостта.Всеки има мечти и надежди,но почти всяка надежда е помръчена от смъртта.

След като оковава Тантос във вериги,Сизиф прави един голям дар към хората-дава им безсмъртие.Но Арес освобождава прикования Тантос,който си отмъщава,като изпраща душата на Сизиф в "царството на сенките"но това не едостатъчно наказание,с което Сизиф да откупи вината си,затова боговете го усъждат на безкрайна агония.той трябва вечно да бута камък до върха на една скала,който всеки път се претъркулва обратно,до началната изходна точка.Тъкмо когато си мисли,че ще стигне върха и че мъките му ще спрат...всичко започва отначало.Примирявайки се със съдбата си Сизиф,покорно се подчинява на волята на боговете.