Избрах изпитното ми есе да е коментар на книгата на Д-р Кенет Бланчард и Д-р Спенсър Джонсън Едноминутният мениджър още при първия прочит на препоръчителната литература. Съчетанието на тези две думи едноминутен и мениджър влезе в остър конфликт със знанията, които получих по мениджмънт в университета, понеже по правило мениджмънтът е процес на планиране, организиране, мотивиране и контрол, необходими за формулирането и достигането целите на организацията (1, стр.18). Тоест, според заглавието, един мениджър изпълнява всички тези функции за една минута, беше първото, което си помислих, прочитайки заглавието? Не ... веднага отхвърлих това предположение - ... това е твърде невероятно. А може би отделя по една минута за всяка една от тези функции? Това вече ми се стори по-логично. И така, обзета от любопитство, аз се заех с разгадаване на тайната на символът на Едноминутния мениджър.

Първата страница на книгата разлистих в автобуса на път към къщи. Реших, че моментът е особено подходящ, понеже пътувайки в буквалния смисъл на думата, ми се отдаваше и възможността да пътувам и из дебрите на знанието и на познанието и по този начин да постигна абсолютен синхрон - да пътувам и физически, и ментално. Та нали както казва Пеньо Пенев Човекът е човек тогава, когато е на път.

Отваряйки книгата, бях приятно изненадана, понеже тя започва именно с кратко пояснение на символът на едноминутния мениджър. Символът на Едноминутния мениджър една минута, изписана върху циферблата на модерен електронен часовник, е предназначен да напомня на всеки от нас да отделя по една минута от деня си, за да се вглежда в лицата на хората, които ръководи. И да осъзнае, че те са нашите най-важни ресурси.(2, стр. 1). Ето какъв бил отговорът авторите разглеждат една минута не като отрязък от време, а като инвестиция. Един мениджър не може да си позволи да пропилее енергията на секундарника, описващ кръг върху циферблата, той инвестира своята енергия в този кръг, инвестира енергията си в хората, които ръководи, осъзнал, че единствено с тяхна помощ може да постигне поставените пред него дългосрочни цели. А как по-точно става това, предстоеше да разбера.

Книгата проследява пътя на един способен млад мъж в търсене на добрия мениджър. В продължение на години разговаря с различни ръководители, които в крайна сметка се вписват в един от двата общоприети типа мениджъри автократичния и демократичния. Автократичният мениджър прилага стил на управление, отговарящ на т.н теория Х на Дъглас МакГрегор. Съгласно тази теория природата на хората е такава, че те с охота биха използвали всяка възможност да не работят, липсва им самоинициатива и предпочитат да бъдат ръководени, вместо сами да вземат решения, не обичат да поемат отговорност и често са слабохарактерни. Такъв тип хора изискват управление с твърда ръка.