Коментар па "любв" - "омраза" в стихотворението на Яворов "Стон"

Стон

/На Лора/

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има аз и мъка -

и в мъката лобв!

Анализ:

В родното културно и литературно пространство специфичната интимно-любовна проблематика има закъсняло и проблемно развитие. Възрожденската ценностна система поставя в своя център мястото в колектива, националния идеал, усещането за субекта като гражданин на обществото. Едва в началото на 20 век художественото, в частност лическото съзнание на възприема като приоритет вътрешния свят на личността, неповторимите душевни трепет, емоционалните екзалтации и сривове, породени от вечното и най-силно чувство - любовта.

Спокойно може да се твърди, че преди Яворов българската любовна лирика няма своя отличителна физиономия, свой цялостен, разгърнат модел, интерпретативен код и еталонна образна система. За интимните вълнения се пише откъслечно и най-вече във връзка с други, по правило по-важни за лирическия субект проблемни ядра. Яворов е творецът, тематизирал своите лични копнежи в любовта, разбиранията си за нейната омая и драма, за тоталната й, определяща присъственост в човешкото битие. Стихотворението "Стон" /"На Лора"/ е посветено на голямата, метежна, страстна и фатална любов на поета. То разглежда величието на чувствата през призмата на обречеността, драматизма, трагичната поривност. Емоционалният градус е висок, касаещ най-проблемните, неуправляеми и ирационални регистри на човешкото съществуване. Увлечението е сладост и болка, усещане за пълнота и опасност, райска хармония и демонична стръв.