Колективно трудово договаряне

То е метод на определяне на условията на труд и на наемните отношения по пътя на преговорите между работодателя, група работодатели или на 1 или повече работодателски организации, от 1 страна, и 1 или повече организации, представляващи работниците- от друга. Колективното договаряне е един от най-важните фокуси на всяка с-ма индустриални отношения и обикновено се схваща като най-добрия начин за практическата им реализация.

Всъщност разграничаването на колективното трудово договаряне като икономически или политически процес едва ли има концептуална и практическа значимост. Договарянето може да бъде разглеждано поне от 3 гледни точки, за които не е задължително да се намират в противоречие пом/у си. Те отразяват различни етапи в развитието му като институция:

1.като средство за сключване на договор относно продажбата на трудови услуги

2.като форма на управление

3.като система от отношения

4.тези 3 гледни точки към колективното трудово договаряне в литературата се срещат съответно като маркетингова и управленска концепция и концепция за управленските отношения.

1.структура на колективното трудово договаряне

С понятието структура на договарянето се описват стабилните или постоянните характеристики, ограничаващи определен процес на договаряне от други. Обикновено за целта се ползват 4 параметъра на договарянето: равнище на договарянето, договорни единици, форми на договаряне и обхват на договарянето. Концепцията за равнищата на договаряне описва нивата, на които се провеждат преговори и подписват споразумения: в национален мащаб, в отрасъла или организацията.

В много случаи е налице договаряне на няколко етапа и в същото време на няколко равнища, като на всяко по-долно ниво се постига все по-голяма конкретизация на общите или