КОЖНА СЕТИВНОСТ

В кожата се намират специализирани рецептори за възприемане на четири основни вида усещания: допир, натиск, температура и болка. Характерно за всички кожни рецептори е, че те се възбуждат само при контактната среща с дразнителя. От друга страна, тъй като те са разпръснати по цялата кожа, при действие на даден предмет върху нея, се възприема не отделно негово свойство, а всички свойства, които са привели във възбуждане заложените в кожата рецептори. Следователно при нормални условия кожната рецепция функционира като единна система, осигуряваща възприемането на цялостния предмет като един комплексен дразнител.

Значението на кожната сетивност за организма е много голямо. Непрекъснато падащите върху кожата многобройни дразнения, възбуждайки намиращите се в нея различни рецептори, дават началото на множество възбудни импулси, които, като достигнат до кората на големите мозъчни полукълба, поддържат на оптимално високо ниво нейния тонус. При тяхното отпадане тонусът на кората рязко спада и тя лесно и бързо преминава в задържане. Така например големият руски клиницист Боткин е наблюдавал едно момиче с напълно загубена кожна сетивност на цялото тяло с изключение на едната ръка. Това момиче се намирало в състояние на непрекъснат сън и се събуждало само когато е била дразнена ръката със запазена сетивност. С прекратяване на дразненето момичето наново е заспивало.

Осезание. Осезанието включва в себе си две усещания за допир и за натиск, посредством които се добива представа за формата, повърхността и твърдостта на предметите.

Усещането за допир възниква при лек натиск върху кожата, предизвикващ незначителна деформация. Праговата сила на дразненето, предизвикващо усещането за допир, зависи от големината на допирната площ и от областта на тялото, върху която действува дразнителят. Редица наблюдения показват, че рецепторите за допир, чийто общ брой се изчислява на около 500000, са пръснати неравномерно по кожата. Например докато в 1 кв. см от кожата на коляното има 910 рецептора, в 1 кв. см от кожата на главата има 165300 рецептора. Най-много рецептори за допир има по кожата на дланите и пръстите на ръцете, по устните, върха на езика и пр., а най-малко по гърба и врата. Усещането за допир се усилва многократно от космите на тялото. Последните играят ролята на лостове с опорна точка в основата на косъма. При допиране те предават многократно усилено това дразнене върху нервните влакна, обвиващи луковицата на косъма, и с това рязко намаляват неговата прагова сила. Поради това и най-лекото допиране до косъма се предава в увеличен мащаб и предизвиква съответното усещане.

Когато натискът, приложен към кожата, се усили и деформацията се увеличи, усещането за допир прераства в усещане за натиск.

Особено характерно свойство на рецепторите за допир и натиск е тяхната адаптация към продължително действащи дразнители, в резултат на което след известно време човек престава да ги усеща. С това се обяснява например фактът, че ние не чувстваме дрехите, с които сме облечени.

Под влияние на специални упражнения осезателната сетивност може да се повиши. Особено силно развито осезание имат слепите, което заедно с изострения слух компенсира до известна степен загубената зрителна функция.

Усещане за топло и студено. Температурната сетивност се изразява във възприемане на топлинните въздействия на средата, които биват два вида топлина и студ. За тяхното възприемане в процеса на еволюцията са се обособили два вида специализирани терморецептори за топло и за студено. Общият брой на