,,До Чикаго и назад"

Който може нека опише тази картина

Алеко Константинов е един от най-талантливите български писатели.Своите впечатления от пътуването си до Америка, той споделя в пътеписа ,,До Чикаго и назад".Алеко е истински любител на природата и не може да остане безразличен към Ниагарския водопад.

Като нетърпелив младоженец,писателят очаква да види ,,това чудо на природата".Още от детството му Ниагара е обладяла въображението му ,затова колкото повече приближава водопада, вълнението му повече нараства.Той би се отрекъл дори от рая на Св. Петър, за да види ,,чудните игри на природата".

По пътя към водопада, пътеписеца среща туристи,които са успели да видят красотата му. За Алеко те са щастливци.Сред тях е и една осемдесетгодишна жена, която според писателя ,може спокойно да умре ,след като е видяла Ниагарския водопад.Така нетърпението на Алеко все повече нараства.Читателите с притаен дъх очакват да се появи необикновенната гледка. С приближаване на водопада се чува бумтенето на падаща вода.След това погледът на Алеко се спира върху запенените къдрици на течащата вода. На стотина метра се вижда реката, устремена към пропастта.В далечината се забелязва канадския бряг,където водата е вече успокоена и ленива.Гърмът все повече се усилва и пред изумените погледи на туристите се открива величествена гледка. Наблюдателите са онемели от великолепието на картината.По лицата им се изписва безгранично благоговение.Алеко се чувства безсилен пред могъществото на природата,затова той възкликва:

,,Който може ,нека опише тази картина; койтоможе, нека я фотографира, нека я нарисува!...Аз не мога."Но въпреки тези думи писателят с много майсторство пресъздава красотата на водната стихия.

Водата пада като буйни къдрави снопове.Тя се превръща в пенлива маса, от която се издига елмазен прах. Във височина този прах се разрежда и се преобразува във водна пара. Над Ниагара се появява, огрята от слънцето, многоцветна дъга.Зад една малка скала,наподобяваща конска подкова,водата се разбива и се устремява към бездната по-буйна и по-пенлива.Това е чудото на Ниагара.На стотина метра дълбочина пада ослепително блестяща пяна.Като,че ли това ослепително място се е превърнало в ад. За да създаде зрителна и слухова представа за картината писателя използва глаголите ,,ври", ,,кипи", ,,беснува се", ,,гърми".

Читателят ,като че ли е разтърсен от могъществото на природното творение.Епитетите и сравненията допълват майсторското описание.Като фонтани се издигат снопове пяна над водопада ,които се възнасят към небесата и се превръщат в облаци.Мечтателят Алеко се запитва как би изглеждало всичко това в ,,светла лунна нощ".Читателят ,като че ли е разтърсен от могъществото на необикновенната гледка.Според Алековото описание Ниагарският водопад изглежда като най-съвършенното творение на природата.За жалост, животът на човек е много кратък,за да се повторят щастливите мигове ,изживени с Ниагара.

Това майсторско описание на водопада ни кара и ние да мечтаем за среща с него.Но ако мечтата ни не може да се осъществи можем да отворим ,,До Чикаго и назад" и отново да препрочетем великолепните страници,посветени на едно от чудесата в света.