Тема: Кои са днешните чичовци ?

В повестта "Чичовци" Ив. Вазов представя духовните стойности на българския дух от 60-те години на 19 век. Пътува мислено из позабравеното наивистично минало на предишното поколение (повестта е писана 80-те години), на близки и родни чичовци. Те не са герои в онзи жертвено-патриотичен план, в който възрожденската литература интерпретира темата за българския патриотизъм. Чрез пародия авторът представя нашенци, затворени в ограниченото пространство на родния бит, в който желанието да оцелеят доминира над родолюбието, едни дребнави и егоистични, други - елементарни в мисленето. Двойствеността в помислите и поведението им е тяхна същностна черта. Чичовците са трагикомичното, пародийното лице на българския нрав и характер в предосвобожденската действителност. Но чичовщината не остава само художествен факт за едно отминало време. За съжаление всяка епоха ражда чичовци - наследници на Иванчо Йотата, Иван Селямсъза, Варлаам Копринарката! Може би се наричат Ганьо Балкански или инж. Ганев, но ги има. Има ги и днес.

За днешните чичовци оцеляването е рефлекс на ниската им природа. За тях най-важно е да осигуряват собственото си благополучие. Често те декларират високи мотиви, напълно противоречащи на реалното им поведение. Тези черти са присъщи за хора от всички етажи на обществената йерархия. Чичовците са с ограничен национален хоризонт на мислене. Времето и епохата остават извън битово затвореното им човешко съзнание. Всеки от тях се представя за това, което не е, представя се за нещо значимо. Но те са далечни и чужди на действителността извън бита на малкия си подбалкански градец.