1. УВОД:

1.1. Декамерон на Джовани Бокачо е добре познат на българския читател и не случайно избрах за днешната изява именно това произведение, от сборниците с новели, обект на докторската ми теза: за да говоря за произведения, за които част от аудиторията за първи път чува, тъй като не са превеждани на български.

1.2. Първо съвсем малко история: Бокачо е роден в Черталдо, близо

до Флоренция, син на флорентински търговец, който е искал явно синът му

да поеме по неговия път, като го вкара в силната флорентинска търговска компания Барди, които управлявали финансите на двора на крал Анджоа.

Но младият Бокачо явно не проявява особена охота да следва стъпките на баща си, като през 1334 година изявява намерението си да се посвети

изцяло на литературни занимания.

В двора на Крал Анджоа, Бокачо има възможността да разшири значително културния си кръгозор: интелектуалното му съзряване на

самоук писател става в една светска аристократично-буржоазна среда, а не сред стените на университети и библиотеки.

През неаполитанския период Бокачо пише първите си произведения,

в които има много автобиография, втъкана не толкова в разказваните факти, колкото в душевните състояния. От този период е и любовта му към

неаполитанска благородничка, възпята от него в стихове и проза под името

Фиамета, но чието истинско име остава неизвестно за нас. Фиамета, обаче,

не е вече жената-ангел на школата Долче Стил Ново (стилновистите) и на Данте, нито висше създание, каквато е Лаура на Петрарка, е една напълно земна и чувствена жена, която разрешава да бъде ухажвана и покорявана.

През 1340, след фалирането на банка Барди, Бокачо е принуден да последва баща си и да се завърне във Флоренция. През следващите 15 години под перото му виждат бял свят много произведения, между които и

Декамерон. В началото на този период Бокачо има финансови проблеми,