Христо Смирненски

1. Кой е Смирненски?

Христо Димитров Измирлиев е роден на 29 Септември 1898г. в град Кукуш. Получава началното си образование в Кукуш, а гимназия завършва в София. През 1913г. цялото семейство напуска Кукуш, който е опожарен през Междусъюзническата война и се премества в София.

Първите си стихотворения Смирненски публикува през 1915г. в пролетарските вестници Червн смях, Барабан, Кво да е и Смях и сълзи. През същата година използва двата си основни псевдонима: Смирненски и Ведбал. За осем години поетът публикува около 800 стихотворения, от които 700 са хумористични. Работи като вестникар, земемер и писар.

През 1921г. Смирненски става член на БКП и до края на живота си е активен участник в множество митинги, стачки и партийни събрания.

През 1922г. издава първата си и единствена стихосбирка Да бъде ден, която се приема изключително радушно от критиката (наричат го Слънчевото дете на пролетарската поезия).

През пролетта на 1923г. Смирненски се разболява от тиф, а след това и от туберкулоза. Заминава за лечение в санаториума в Горна баня, където продължава да пише до последния си дъх и създава два от сатиричните си шедьоври: Приказка за стълбата и Как ще си умра млад и зелен.

Поетът умира на 18 Юни 1923г.

2. Оптимистичната визия за революция в поезията на Христо Смирненски:

Христо Смирненски е пролетарски поет. Той променя българската лирика, като внася в нея идеята за революционното преобразяване на света. Негови герои са малкият човек и социалният аутсайдер, които понякога се превръщат в могъщи титани, рушащи стария свят и съграждащи нов, по справедлив.

Поезията на Смирненски е поезия на улицата и тълпата. В нея се чувства влиянието на Ботев (революцията е буря), на Вазов (поетът е длъжен да бъде летописец на времето си) и на символизма, заради съвършенството на формата и мелодията на стиха.

Тъй като Смирненски е най яркият представител на българския постсимволизъм, лириката му е границата между символизма и авангардизма (експресионизъм + диаболизъм). Тя е изпълнена с мажорни тоналности, уедрени хиперболизирани образи и много светлинна символика.

Голяма част от поезията на Смирненски е посветена на отношенията между човека и града. Той е урбанист. Градът в творчеството му е ту мрачен, ту празничен, а най често е арена на социални сблъсъци. Основни топоси в лириката на поета, освен градът, са улицата и барикадата. Масите и тълпите са естетизирани и са носители на идеята за промяна. Много често героят в началото е сам, а в края вече е част от екзалтирано множество/мнозинство, което иска да разруши стария свят:

• Стихотворението Юноша:

Творбата е поетическа равносметка на младото революционно поколение, което търси своите ценности и своя път в живота. В първата строфа лирическият герой си задава екзистенциални въпроси, на които отговаря в края на творбата. В